Образувано е по касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. С. (ГДИН) срещу решение № 32/09.01.2019 г., постановено по адм. д. № 1996/2018 г. от Административния съд – Бургас, в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на М.А, с адрес ЗО „Дебелт“ при З. [ място], обезщетение в размер на 630 (шестстотин и тридесет) лева за претърпени неимуществени вреди - преживяно унизително и недостойно отношение, вследствие противоправни бездействия на служители на ГДИН, изразяващи се в неизпълнение на задълженията по чл. 40, ал.2, т.1 и 3, във връзка с чл. 156 от ЗИНЗС и тези по чл. 150 от Правилник за прилагане на Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ППЗИНЗС) за периода от август.2015 г. - 25.07.2018 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Решението се обжалва и в частта, в която се отказва присъждане на юрисконсултско възнаграждение за отхвърлената част от иска. Касаторът поддържа неправилност на решението в обжалваната част, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част и присъждане на разноски.
Ответникът – М.А изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна в съдебния спор, за която обжалваната част от съдебното решение е неблагоприятна. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 АПК. По основателността й съдът приема следното:
Административният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 17 770 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на З. [ място], изразяващи се в непровеждане културно-информационни мероприятия по силата на чл.150 от ППЗИНЗС и бездействието на администрацията на затвора по плана на присъдата по смисъла на чл.40 и чл. 156 от ЗИНЗС за периода месец август 2015 г. - 25.07.2018 г.
Въз основа на справка от ответника, съдът е установил, че ищецът е постъпил в Затвора - [населено място] на 24.06.2015 г. и е настанен в приемно отделение, където пребивава до 02.07.2015 година. В периода 08.10.2015 г. до 07.04.2017 г. е настанен в осма група като след този момент е настанен във втора група при ЗО „ Дебелт".
Установено е, че във връзка с изпълнението на индивидуалния план през 2015 г. Александров е ангажиран като хигиенист на доброволен труд, но сам е прекратил участието си. Награден е за това, че по собствено желание е полагал доброволен труд, като е подстригвал другите затворници. Получил е награда „писмена похвала” за това, че е изготвил нагледни материали и организирал беседа с лишените от свобода относно Денят на Съединението на България и Денят на Независимостта.
Съдът е описал първоначалния план на присъдата на ищеца, състоящ се от девет групи задачи за намаляване на рецидива и риска от вреди. В случая ищецът е твърдял бездействие, което се изразява в непровеждане на културни мероприятия в затвора и неизпълнение на индивидуалния му план за провеждане на присъдата.
Съдът е обосновал извод за бездействие на ответника по отношение на задължението му по чл.150 от ППЗИНЗС, приемайки че администрацията на Затвора гр. Б. е препятствала възможността за социализация на ищеца, като го е поставила в положение на пълна изолация от действителността, извън параметрите на мястото за изтърпяване на наказанието. Съдът е приел, че създаването и поддържането на информационен вакуум уронва човешкото достойнство, защото изключва възможността за развитие на мисловните процеси, още по-малко в позитивна насока, което е и една от целите на наказанието. Невключването на Александров в мероприятия по чл. 150 от ППЗИНЗС, както и неизготвянето на индивидуален план по чл. 156 от ППЗИНЗС е поставило ищеца в положение, при което пряко е накърнено човешкото му достойнство и представлява унизително третиране.
С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗЗД ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ), съдът е определил обезщетение по справедливост в размер на 630 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 25.07.2018 г. до окончателното й изплащане. Съдът е отхвърлил предявения иск за разликата от 630 лева до общия претендиран размер 17 770 лева. Решението е неправилно в обжалваната му част.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС) държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съгласно чл. 152 от ЗИНЗС, социалната дейност и възпитателната работа са основни средства за ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото. Социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват диагностична и индивидуална корекционна дейност; програми за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; образование, обучение и квалификация на лишените от свобода; творчески, културни и спортни дейности и религиозна подкрепа. Съгласно алинея трета, с лишените от свобода се осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа. Съгласно чл. 163 от ЗИНЗС, в местата за лишаване от свобода се създават условия за творчески и културни дейности и за развитие на физическата култура на лишените от свобода. Член 149 от ППЗИНЗС предвижда, че творческите и културните дейности на лишените от свобода включват: 1. самодейни изяви чрез представяне на театрални постановки, художествени програми, музикални концерти, спектакли, свързани с празници или други важни събития, и др.; 2. организиране на художествени и приложни изложби както от творчески изяви на лишени от свобода, така и на външни представители; 3. организирана клубна дейност по интереси; 4. организирани посещения на културни и религиозни мероприятия, спортни прояви, музеи, изложбени зали, исторически и други забележителности извън местата за лишаване от свобода; 5. провеждане на разнообразни културни програми от външни представители.
С разпореждане № 4531/17.09.2018г. съдът е задължил ответника да представи становище по обстоятелствата, на които се основава иска. С отговора на исковата молба, ответникът представя информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, която се основава на справка от началника на З. [ място], първоначален и текущи доклади за лишения от свобода. От информацията в посочените източници се установява, че ищецът не е проявил особен интерс към социалните дейности, нито към трудовата дейност. От посочената от ответника информация се установява, че в резултат на много периодични разговори, лишеният от свобода е бил мотивиран да се включи в общопенитенциарните дейности в ЗО "Дебелт", както и е награден с "писмена похвала“ във връзка с поставени задачи за изготвяне на нагледни материали и организиране на беседа с лишени от свобода относно Денят на Съединението на България и Денят на Независимостта. Установява се също така, че поради липсата на сформирани паралелки за 6-ти клас през учебната 2016/2017г. планираното вкючване в учебния процес към СУ"А.Ж" на лишения от свобода, не е осъществено, но той е включен като ученик в 6-ти клас през учебната 2018/2019г. в ЗО"Дебелт", което е станало след мотивиращи беседи с него и заявено от него писмено съгласие за това. Последната информация се потвърждава и от представеното от Александров писмо пред касационната инстанция, изходящо от Средно училище "А.Ж", гр. С. до Инспектор СДВР на II група, с което училищният екип изразява удоволетворението си от успеха и поведението на М.А от 6-ти клас за учебната 2018/2019 година.
От предоставената от ответника информация се установява също така, че Александров е награден за това, че по собствено желание е полагал доброволен труд, като е подстригвал другите затворници, както и че след настаняването на ищеца в ЗО „Дебелт“ през 2017 г., на същия му е предлагано да полага доброволен труд по благоустройството, поддържането на хигиената на помещенията и района, но той е отказал.
От така събраната по делото информация се установява, че на касатора обективно е била предоставяна възможност, както за обучение, така и за участие в културно-информационни мероприятия, в които той се е включвал, когато е искал, поради което не може да се приеме, че за исковия период е било налице незаконосъобразно поведение на администрацията, в смисъла, който се твърди в исковата молба. В случая не е налице неизпълнение на законовото задължение, установено в разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ППЗИНЗС отм. , в редакцията й действаща до 10.02.2017г., от страна на органа.
Административният съд неоснователно е формирал извод относно качеството на индивидуалния първоначален план на присъдата, тъй като оплакването на ищеца не е относно съдържанието му, а за това, че не е включван в програми за превъзпитание и нито веднъж не е бил трудово ангажиран, които твърдения се опровергават от информацията, предоставена от ответника. Не може да се сподели извода на административния съд, че липсвали каквито и да било доказателства за въздействието върху ищеца на реализираните цели и задачи от плана на присъдата. По делото са представени доказателства - справка от началника на З. Б изх. № 266/10.10.2018 г, ведно с копие на системата за оценка на риска от рецидив и текущи доклади по изпълнение на присъдата, от които е видно, че на ищеца са изготвени три оценки на риска от рецидив и при всяка от тях рискът се понижава - от 116 първоначални точки се понижава до 105, а при третото оценяване е вече 93.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не е налице твърдяното противоправно бездействие от страна на ГДИН. Липсата на елемент от отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС, води до неоснователност на исковата претенция. От друга страна, по делото не са ангажирани и доказателства за реално претърпени вреди от ищеца от твърдяното бездействие на ответника. Като е стигнал до други изводи, административният съд е преценил неправилно събраната по делото информация и е приложил неправилно материалния закон.
Въз основа на гореизложеното настоящата инстанция преценява касационната жалба като основателна. Решението в обжалваната му част следва да се отмени, а вместо това искът се отхвърли изцяло.
По отношение на твърденията в касационната жалба за неправилност на решението поради неприсъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН за отхвърлената част от иска, следва да се посочи, че административният съд правилно се е позовал на специалния закон. Именно поради това, неоснователно се явява и искането на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Разпоредбите на чл. 286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 32/09.01.2019 г., постановено по адм. д. № 1996/2018 г. от Административния съд – Бургас, в обжалваната част, в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" - гр. С. е осъдена да заплати на М.А, [ЕГН], с адрес ЗО „Дебелт” при Затвора - [населено място], обезщетение в размер на 630 (шестстотин и тридесет) лв. за претърпени неимуществени вреди - преживяно унизително и недостойно отношение, вследствие противоправни бездействия на служители на ГДИН, изразяващи се в неизпълнение на задълженията по чл. 40, ал.2, т.1 и 3, във връзка с чл. 156 от ЗИНЗС и тези по чл. 150 от ППЗИНЗС за периода август 2015 г. - 25.07.2018 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. С. иск за сумата от 630 лева за претърпени неимуществени вреди - преживяно унизително и недостойно отношение, вследствие противоправни бездействия на служители на ГДИН, изразяващи се в неизпълнение на задълженията по чл. 40, ал.2, т.1 и 3, във връзка с чл. 156 от ЗИНЗС и тези по чл. 150 от ППЗИНЗС за периода август 2015 г.- 25.07.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата. Решението е окончателно.