Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Саид, [гражданство], Специален дом за принудително настаняване на чужденци – [населено място],[жк], [улица] срещу Решение №2765 от 22.04.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №2892/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Саид срещу Заповед №5364з-521 от 05.03.2019 г. на директора на „Дирекция „Миграция“ в Министерството на вътрешните работи, с която на основание чл. 44, ал. 8, изр. 3 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) е продължен срокът на принудителна административна мярка „принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци“ считано от 05.03.2019 г. до отпадане на пречките по изпълнение на приложената мярка „принудително отвеждане до границата на Р. Б“, но не по-късно от 05.09.2019 г. І. Становищата на страните:

1. Касационният жалбоподател - Н. Саид, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е ценил факта, че не желае да се завърне доброволно в страната по произход, поради което и не желае да подаде молба за издаване на документ за пътуване, което се явява непреодолима пречка за извеждането му. По делото няма никакви доказателства как, кога и изобщо дали тази пречка може да бъде преодоляна при положение, че от шестте докладни записки е ясно, че са провеждани регулярно срещи с него, които са завършвали с отказ да се върне в родината си. С оглед на това счита, че не е налице разумна възможност за извеждането му.

Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз и на Съда по правата на човека и счита, че при липса на разумна възможност за извеждането му принудителното му задържане е лишено от цел и това прави оспорената заповед незаконосъобразна.

Моли съда да отмени...