Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Северозападен район срещу Решение № 254/28.06.2018 г. на Административен съд – Враца по адм. дело № 126/2018 г., с което е отменена негова Заповед № ДК-02-СЗР-2/26.01.2017 г., нареждаща премахването от „И. К“ АД на строеж: Хидротехническо съоръжение „Земен насип“, попадащ в индивидуализираните в акта поземлени имоти от землището на с. Д., общ. Мездра, обл. Враца, като незаконен поради извършването му без да е разрешен съгласно ЗУТ - в нарушение на чл. 148, ал. 1 от закона.

Ответникът – „И. К“ АД, е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима и основателна.

1. а. Съдебният акт е постановен след отмяната с Решение № 2580/27.02.2018 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 9002/2017 г. на предходно решение на АС - Враца по адм. дело № 108/2017 г., с което заповедта е била отменена, и връщането на делото за ново разглеждане с указания за установяване на релевантни за спора факти, вкл. с назначаването на нова съдебно-техническа експертиза, относно наличието на функционална свързаност на насипа с обекта ВЕЦ „Калето“, какви функции изпълнява той и може ли да се квалифицира като брегоукрепително съоръжение по чл. 64, ал. 1, т. 7 ЗУТ с оглед изясняването на основния спорен въпрос дали разпореденият за премахване обект представлява „строеж“.

б. Указанията на касационната инстанция по прилагането на процесуалния закон са изпълнени, но решаващите изводи на административния съд, с които земният насип се дисквалифицира като „строеж“, са неправилни от материалноправна страна – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

2. а. Нито дефиниращата норма на § 5, т. 38 ДРЗУТ изброява изчерпателно всички възможни строежи, нито трайното изменение на субстанцията или начина на ползване...