Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) – гр. Б.д против решение № 163 от 28.06.2019 г. на Административен съд - Кюстендил, постановено по адм. дело № 134/2019 г., с което е прогласена нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 10/06/1/0/00550/2/01/04/01 от 14.01.2019г., издаден от директора на ОД на ДФЗ - гр. Б.д и е изпратена преписката на ДФЗ - София за издаване на акт, съобразно изискванията на приложимия ЗУСЕСИФ по отношение на договор №10/06/1/0/00550 от 25.04.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони със страна К.К. С решението ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото в размер на 460 лева.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че АУПДВ е издаден от директора на ОД на ДФЗ - гр. Б.д, на когото са надлежно делегирани правомощия да издава актове от вида на процесния. Посочва, че чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) изрично предвижда възможност изпълнителния директор на ДФЗ да делегира със заповед правомощията си. Подкрепя твърденията си с разпоредбата на чл. 44 от Устройствения правилник (УП) на ДФЗ като излага, че функциите във връзка с финансирането на проекти по ПРСР са възложени на определен брой областни дирекции на ДФЗ, които са изброени изрично, между които е и ОД – Благоевград. Посочва, че сред изброените не фигурира местната структура на ДФЗ, а именно ОД – Кюстендил, на която са възложени само общите функции по чл. 43, ал. 1 от УПДФЗ. Излага доводи, че решението е неправилно и в частта му относно приложението на чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, както и по отношение на твърдението, че при издаването на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и производството е следвало да бъде по разпоредбите на ЗУСЕСИФ. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски за двете инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекоменрност при евентуално претендирано от страна на ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът – К.К, не взима становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ № 10/06/1/0/00550/2/01/04/01 от 14.01.2019г., издаден от директора на ОД на ДФЗ - гр. Б.д, с който на К.К е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договор №10/06/1/0/00550 от 25.04.2016г. и е прекратен договорът, определено е публично държавно вземане в размер на 24447,50 лв., ведно със съответната лихва, получено като първо плащане по цитирания по-горе договор.

Съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от некомпетентен орган с оглед извършена преценка на представената заповед №05-РД/286 от 01.02.2017г. (л. 122 от първоинстанционното дело) на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - София на основата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП. Изложил е, че в случая органът, издал оспорения АУПДВ – директорът на ОД на ДФЗ - Благоевград, е некомпетентен по място, тъй като не се явява длъжностно лице, което с оглед териториалния обхват на упражняване на служебните му правомощия е оправомощено да издава визираните актове. Установил е, че ползвателят и неговото стопанство /животновъден обект/ се намират в с. К., общ. Дупница, обл. Кюстендил /безспорно е, че в гр. К. съществува ОД на ДФЗ – Кюстендил/, поради което е достигнал до извода, че директорът на ОД ДФЗ - Благоевград е упражнил права по издаване на АУПДВ без да му е предоставена валидно власт затова. С оглед на това е приел, че е налице основанието по чл.146, т.1 от АПК.

Административният съд е констатирал и наличието на съществени нарушения на административно производствените правила – основание по чл.146, т.3 от АПК. Изложил е, че със създаването на чл.9б от ЗПЗП (нов, ДВ бр. 2/03.01.2018г.) е направено разграничение на мерките и подмерките, по отношение на които управляващият орган провежда производствата по реда на ЗПЗП и тези, при които се прилагат правилата на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Съгласно чл.9б от ЗПЗП за Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020г., производствата пред управляващия орган или ДФЗ - РА се провеждат посредством: т.1. Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава ІІІ от ЗПЗП - за мерките и подмерките по чл.21, §1, б.“а“ и „б“, чл.28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) №1305/2013; т.2. Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на ЗУСЕСИФ - за останалите мерки и подмерки. Установил е, че от съдържанието на чл.21, §1, б.“а“ и „б“, чл.28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020г. не е сред посочените и следователно не попада в обхватното поле на чл.9б, т. 1 от ЗПЗП, а по отношение на нея са приложими реда и условията на ЗУСЕСИФ по арг. от чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП. В този смисъл съдът е приел, че след като процедурата по издаването на оспорения АУПДВ е започнала след датата на влизане в сила на чл. 9б от ЗПЗП, т. е. след 03.01.2018г., приложим за установяване по основание и размер на публични вземания на ДФЗ от вида на процесните е ЗУСЕСИФ и по-конкретно чл. 69 и сл. от същия закон. Посочил е, че в нарушение на установените в закона административно производствени правила директорът на ОД на ДФЗ – Благоевград не е издал решение за финансова корекция по чл. 73 от ЗУСЕСИФ, а АУПДВ на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП.

По изложените съображения и констатирани отменителни основания по чл. 146, т.1 и т.3 от АПК административният съд е обявил нищожността на оспорения акт и на основание чл.173, ал. 2 от АПК е изпратил преписката на ДФЗ - София за издаване на акт, съобразно изискванията на приложимия ЗУСЕСИФ по отношение на договор №10/06/1/0/00550 от 25.04.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно.

Не е спорно по делото, че съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕСИФ и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Съгласно представената по делото заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017г. изпълнителният директор на ДФЗ (л. 122 от първоинстанционното дело) е делегирал на директорите на ОД на ДФЗ в съответствие с териториалната им компетентност правомощия да издават АУПДВ по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по процесната подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. Основният въпрос по делото е коя от 28-те ОД на ДФЗ е териториално компетентна да издаде АУПДВ спрямо земеделски стопанин с място на дейност в област К..

Правилно е посочването в касационната жалба, че съгласно разпоредбата на чл. 44 от УПДФЗ функциите във връзка с финансирането на проекти по ПРСР са възложени на определен брой областни дирекции на ДФЗ, които са изброени изрично, между които е и ОД – Благоевград. Вярно е и, че в същата не фигурира местната структура на ДФЗ, а именно ОД – Кюстендил, на която са възложени само общите функции по чл. 43, ал. 1 от УПДФЗ. Въпреки това както правилно е приел първоинстанционният съд от така представените доказателства по делото не е доказана нормативно установена привръзка между териториалната компетентност на директора на ОД на ДФЗ - Благоевград с процесното обществено отношение по повод на АУПДВ спрямо земеделски производител, действащ в област К.. Този извод се подкрепя и от факта, че договор №10/06/1/0/00550 от 25.04.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ за развитието на малки стопанства по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. е сключен между К.К и директора на ОД на ДФЗ – гр. К.. Заповед № 03-100-РД/30 от 25.04.2016г. за одобрение на финансирането по заявлението за подпомагане на К.К също е издадена от директора на ОД на ДФЗ – гр. К..

Следва да се отбележи, че действащият към датата на издаване на оспорения акт УПДФЗ, приет с ПМС № 151 от 16.07.2012 г., не урежда териториалната компетентност на ОД на ДФЗ по отношение на прилагане на политиката, свързана с ПРСР. Териториалната компетентност на ОД на ДФЗ е нормирана единствено в чл. 45, който касае компетентност на областните дирекции, свързана с функциите по програма „САПАРД“.

Териториалната компетентност изразява пространственото действие на правомощията на органа и сочи коя от еднаквите по степен структури е компетентна да администрира в зависимост от връзката между правнозначимия факт – отпаднало основание за получаване на помощ от земеделски стопанин с място на действие област К. с територията, в която се простира правомощието на определен орган. Издадената от изпълнителния директор на ДФЗ заповед за оправомощаване не е породила последиците по чл. 166, ал. 2, изр. последно от ДОПК, тъй като посоченият в заповедта елемент „териториалната компетентност“ на директора на ОД на ДФЗ – Благоевград по отношение на ПРСР и по отношение на дейност, осъществявана в област К., не е налице.

Действително чл. 44 от УПДФЗ функциите във връзка с финансирането на проекти по ПРСР са възложени на определен брой областни дирекции на ДФЗ, които са изброени изрично. Няма пречка ръководителят на администрацията да посочи изрично компетентните държавни органи като посочи и каква териториална компетентност да притежават съобразно структурата на Разплащателната агенция, но в процесния случай е налице препращане към териториална компетентност, която би следвало, но не е нормирана в действащия УПДФЗ. Не е определено (за разлика от функциите по програма „САПАРД“ – виж чл. 45 от УПДФЗ) как е разпределен териториалния обхват на посочените ОД на ДФЗ по отношение на ПРСР. Този пропуск не е саниран и с представената по делото заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С оглед на това като е достигнал до извод за нищожност на оспорения акт поради липса на териториална компетентност административният съд е постоновил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в тази част.

По отношение на констатациите на административния съд за наличието на съществени нарушения на административно производствените правила – основание по чл.146, т.3 от АПК следва да бъде изложено следното:

Към момента на издаване на оспорения АУПДВ от 14.01.2019 г. законът предвижда две самостоятелни административни производства пред ДФ Земеделие по прилагане на мерките от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014- 2020. Това засяга и установяването на публичните вземания, произтичащи от прилагането на посочените мерки и реда за издаване на административни актове - чрез извършване на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ или чрез издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166 ДОПК. Поради това преценката за законосъобразност на оспорения административен акт, в това число и спазването на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 АПК, налага да се направи разграничение между производствата, свързани с разходите по ПРСР 2014 - 2020 по ЗПЗП и ЗУСЕСИФ според правната уредба, действаща от влизане в сила на Закон за изменение и допълнение на ЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018).

Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (ред. ДВ, бр. 2/2018 г.) предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по ПРСР се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г. - "Регламент (ЕС) № 1305/2013 г.") и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г. - "Регламент (ЕС) № 1306/2013"), в ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) или в акт по неговото прилагане. От тази разпоредба следва, че по отношение разходите по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), ЗУСЕСИФ е общ закон и се прилага, доколкото в специалния закон (Регламент (ЕС) № 1305/2013, Регламент (ЕО) 1306/2013 г., ЗПЗП и актовете по прилагането му) не е предвидено друго.

С влизане в сила на ЗИД ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.), в чл. 1, т. 7 от ЗПЗП е въведена промяна в предмета на правната му уредба, като е ограничено приложното му поле до мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 и до конкретно изброени мерки и подмерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. - по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.), наричан по-нататък "Регламент (EC) № 1305/2013", доколкото в този закон не е предвидено друго за Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.

В тази връзка в чл. 9б ЗПЗП за Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. е предвидено, че производствата пред управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, се провеждат посредством:

1. Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава трета от ЗПЗП - за мерките и подмерките по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013;

2. Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове - за останалите мерки и подмерки.

В конкретния случай се касае за административно производство по прилагане на подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 - 2020, която попада в обхвата на чл. 9б ЗПЗП.

Правилно съдът е приел, че тази подмярка не е сред мерките и подмерките, изчерпателно изброени в чл. 9б, т. 1 ЗПЗП - по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013. Касае за подпомагане по мярка по чл. 19 от Регламент (ЕО) № 1305/2013 "Развитие на стопанството и стопанската дейност", която съгласно параграф 1, б. а), i, на същата разпоредба, обхваща помощ при стартиране на млади земеделски стопани. На това основание обосновано решаващият състав е достигнал до извода, че процесната подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани", от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" се обхваща от разпоредбата на чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, но въпреки това неправилно е приел, че административното производство е по реда на ЗУСЕСИФ. При преценката си за вида на акта и процесуалния ред за неговото издаване, съдът не е съобразил преходната разпоредба на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г.), според която започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Аргумент за приложимост на досегашния ред е и разпоредбата на § 4 от ПЗР на Наредба № 4/30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), на министъра на земеделието, храните и горите (обн. ДВ, бр. 48/08.06.2018 г.) Според тази разпоредба, новата наредба се прилага за проектни предложения по мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, подадени след влизане в сила на Закон за изменение и допълнение на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.)

В случая производството по подпомагане е започнало по Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП, въз основа на заявление за подпомагане, подадено от К.К на 13.07.2015 г., заповед за одобрение на заявлението за подпомагане № 03-100-РД/30 от 25.04.2016 г. на директора на ОД на ДФЗ - Кюстендил и договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ от 25.04.2016 г., преди влизане в сила на ЗИД ЗПЗП /ДВ бр. 2/2018/. Периодът на мониторинг, в който ползвателят е длъжен да предоставя на Фонда изискваните му данни, документи и/или информация необходими за преценка относно точното изпълнение на неговите договорни и нормативни задължения, както и всички други ангажименти, произтичащи от отпусната помощ, е 5 години и шест месеца, считано от сключването му на 25.04.2016 г. съгласно чл. 13, ал. 2 от договора. Този период не е изтекъл към момента на подаване на заявката за второ плащане и образуване на производството пред ДФЗ по издаване на оспорения АУПДВ, поради което за установяване на публични държавни вземания е приложим досегашният ред по чл. 166, ал. 2 ДОПК, а не редът по ЗУСЕСИФ, към който препраща чл. 9б, т. 2 ЗПЗП (ред. ДВ, бр. 2/2018 г.)

Предвид гореизложеното, настоящият касационен състав намира, че Административен съд – Кюстендил е определил както вида на акта, така и реда за неговото издаване в нарушение на § 12, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018). Този грешен правен извод е обусловил неправилността на заключението му за нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт. По изложените съображения и констатирани отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК административният съд правилно е обявил нищожността на оспорения акт, но неправилно е изпратил преписката на ДФЗ - София за издаване на акт, съобразно изискванията на приложимия ЗУСЕСИФ по отношение на договор №10/06/1/0/00550 от 25.04.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, с оглед на което в тази му част решението следва да бъде отменено.

С оглед крайният съдебен акт на касатора не следва да бъдат присъдени разноски. Такива не се дължат и на ответника по касация, тъй като не е направено искане за това.

Предвид на изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА в решение № 163 от 28.06.2019 г. на Административен съд - Кюстендил, постановено по адм. дело № 134/2019 г., в частта, с която е прогласена нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане № 10/06/1/0/00550/2/01/04/01 от 14.01.2019г., издаден от директора на ОД на ДФЗ - гр. Б.д.

ОТМЕНЯ решение № 163 от 28.06.2019 г. на Административен съд - Кюстендил, постановено по адм. дело № 134/2019 г., в частта, с която е изпратена преписката на ДФЗ - София за издаване на акт, съобразно изискванията на приложимия ЗУСЕСИФ по отношение на договор №10/06/1/0/00550 от 25.04.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони със страна К.К.

Решението е окончателно.