Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д СТОЙНОСТ) /ЗДДС/.
Образувано е по касационната жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. И.Д, против решение № 171/08.05.2019 г. на Административен съд – Смолян, постановено по адм. д. № 105/2019 г., с което е отменена негова заповед № ФК-72-0280838/05.02.2019 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ.
С доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на „БР МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД против оспорената заповед. Изразява несъгласие с извода на съда, че издадената ПАМ е в нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. Твърди, че неправилно е възприето от съд, че ПАМ не би могла да изпълни регламентираните в чл. 22 ЗАНН цели, тъй като при налагането на мярката той действа при условията на обвързана компетентност, т. е. длъжен е да я наложи след като е установил, че е извършено нарушението, а преценката относно нейната целесъобразност е направена от законодателя.
Ответникът по касационната жалба – „БР МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК 203519504 със седалище и адрес на управление: гр. Н., к. к. „Слънчев бряг“-запад, резиденция „Бумеранг“, ап. Б-312, представлявано от управителя К.Е, моли производдството по делото да бъде прекратено поради последваща отмяна на процесната ПАМ. Представя заповед за отмяна на запечатване
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Смоленския административен съд е била заповед № ФК-72-0280838/05.02.2019 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с която е наложена на „БР МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД ПАМ запечатване на търговски обект – лоби бар, находящ се в гр. С., местност „Райковски ливади“, стопанисван от него и забрана достъпа до същия за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 ЗДДС, изразяващо се в това, че търговецът не е издал фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство за извършена продажба на 1 бр. кафе, 1 бр. кафе с мляко и 2 бр. минерална вода на стойност 7,50 лв. на 03.02.2019 г. в 11:36 часа, удостоверено с протокол за проверка серия АА № 0280838 от 03.02.2019 г.
Административният съд е приел, че обжалването е допустимо, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, както и че не са допуснати при издаването й съществени нарушения на процесуалните правила. Прието е, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, както и че в същата са изложени мотиви относно продължителността на срока. Обосновал е извод за нарушение на принципа на съразмерност, като в случая наложената ПАМ не постига регламентираните в чл. 22 ЗАНН цели, а именно да предотврати или преустанови административно нарушение или да поправи вредните последици от него. Според съда при констатирано инцидентно нарушение, налагането на ПАМ за срок от 14 дни на търговец, който упражнява дейност само в зимния сезон е незаконосъобразно. С налагането на ПАМ правата на търговеца се увреждат в по-голяма степен отколкото е необходимо с оглед постигането на целта на закона, което в противоречие с принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК.
Настоящият съдебен състав преценява оспореното съдебно решение като валидно, допустимо, но неправилно.
Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС предвижда, че принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства е установено, че „БР МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД е извършил нарушение по чл. 186, ал.1, т.1 б. „а“ ЗДДС, поради което органът по приходите е длъжен да приложи предвидената от закона принудителна административна мярка – запечатване на обекта и да забрани достъпа до него.
Спорът по делото е относно законосъобразността на определения 14 – дневен срок на мярката. Принципно вярно съдът е приел, че продължителността на принудителната мярка в рамките на определения от закона срок – до 30 дни, следва да е съобразена с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Неправилно и в противоречие с изложените от органа мотиви и доказателствата по преписката, е приел, че в случая това изискване не е спазено. Органът по приходите е извършил преценка не само на обществения интерес, но и на интереса на личния такъв. Съобразил е не само характера на извършеното нарушение, което пряко води до укриване на приходи, но и обстоятелството, че нарушението е за първи път, както и местонахождението на търговския обект и обема на извършваните продажби. При тази факти, незаконосъобразно съдът е приел, че при определянето на 14 – дневния срок е нарушен принципът по чл. 6, ал. 3 АПК. Цитираната от съда и от ответника по касация съдебна практика за отмяна на принудителни административна мерки по чл. 186, ал.1, т.1 ЗДДС, поради нарушение на принципа за съразмерност е формирана при факти, различни от установените в настоящото производство и е неотносима към предмета на спора.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав преценява, че решението, с което административният акт е отменен, е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени, като се отхвърли жалбата на дружеството.
При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ДОПК в размер на 200 лева съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ за двете съдебни инстанции и 70 лева заплатена държавна такса за настоящата инстанция. РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 171/08.05.2019г. по адм. д. № 105/2019г. на Административен съд – Смолян и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БР МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД против заповед за налагане на принудителна административна мярка № № ФК-72-0280838/05.02.2019 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА "БР МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД ЕИК 203519504 [населено място] да заплати на Национална агенция за приходите съдебни разноски в общ размер на 200 лева за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.