Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал.6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на И.П, чрез адв.. П, срещу решение №62 от 20.01.2020 г. постановено по адм. д.№998 по описа на Административен съд - Варна за 2019 г., с която е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт (РА) № Р-03000318002067-091-001/03.01.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 18/22.03.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна (ОДОП) при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени: задължения по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 17886 лв. (главница) и 4648,69 лв.- лихви за забава; вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица по КСО за данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в размер на 9355,24 лв. (главница) и 2785,31 лв. (лихва); вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица по ЗЗО за данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в размер на 5200,62 лв. (главница) и 1527,78 лв. (лихва), както и вноски по ЗПО-УПФ по КСО за данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в размер на 3654,39 лв. (главница) и 1088 лв. (лихва).

Според касатора атакуваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Въз основа на горното се иска да бъде отменено решението в посочената част, като в полза на касатора бъдат присъдени сторените в производството разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна, чрез юрк.. Г, в представена по делото писмена защита оспорва касационната жалба, по същество намира същата за неоснователна, като моли постановеното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 931,15 лв.

Върховна...