Производството е по чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „С. С. К”ЕООД, ЕИК 202347133, седалище и адрес на управление гр. В., ул.”Т. Х” № 24, представлявано от Р.Б, подадена чрез пълномощника адвокат М.К срещу заповед № 376 от 27.12.2019 г. на министъра на труда и социалната политика, с която е прекратена регистрацията на дружеството с удостоверение № 1799/06.11.2014 г. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за други държави.

Поддържат се оплаквания по чл.146, т.3, т.4 АПК. Твърди се, че заповедта е издадена след изтичане на срока за ангажиране отговорността на дружеството съобразно чл.28 от ЗАНН. Счита, че нито едно от нарушенията, за които има влезли в сила наказателни постановления не са довели до застрашаване на обществения интерес.

Ответникът по жалбата – министърът на труда и социалната политика, чрез юрисконсулт И.Ш изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на административния акт съгласно чл. 168 АПК е неоснователна.

Със заповед № 376 от 27.12.2019 г. министъра на труда и социалната политика е прекратил регистрацията на „С. С. К”ЕООД с удостоверение № 1799/06.11.2014 г. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за други държави. Заповедта е издадена на основание чл.13, т.2 във връзка с чл.15,ал.1, т.3 и т.5 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа/Наредбата/- посредникът има влезли в сила наказателни постановления за налагане на административни наказания по чл.32, ал.2 от Наредбата и по чл.79, ал.1 от ЗНЗ (ЗАКОН ЗЗД НАСЪРЧАВАНЕ...