Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция „Т”АД се включва в производствения процес на предприятието и осъществява хипотезата на чл.13, ал.5 от ППЗАДС. Ето защо законосъобразно е прекратено действието на удостоверението, а като е отменил административния акт съдът е постановил решение, което е незаконосъобразено.

Въз основа на горното се иска съдебното решение да бъде отменено, а жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът – „З. Ф”АД, в отговор по касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание, чрез адв.. К поддържа, че е неоснователна и не следва да бъде уважавана. Енергийните продукти се използват за топлинна енергия, необходима за сушене на зърното и получаване на пара за гранулиране, като по този начин те са част от процеса на производство на фуражи. Без участието на това гориво, по този начин е невъзможно да се осъществи технологичния процес и съответно да се получи крайният продукт. Следователно горивото не се използва за отопление по смисъла на чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС.

Нормата на която се позовава касаторът – чл.13, ал.5 от ППЗАДС е отменена считано от 08.01.2016 г. Не са налице и променени условия при използването на енергийния продукт в сравнение с тези при които е издадено отмененото УОАКП, следователно дружеството не е престанало да отговаря на тези условия.

Моли решението да бъде оставено в сила, като правилно, а в полза на дружеството да бъдат присъдени сторените пред касационната инстанция разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Съдът правилно е тълкувал приложимия закон. Налице са били предпоставките за освобождаване от акциз на използваното от жалбоподателя гориво. Спорно е дали административния акт е нищожен на основание чл.177, ал.2 от АПК, тъй като същият е...