Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Р.П от [населено място] подадена чрез адв. С.Д против решение № 20 от 03.02.2020 год. по адм. дело № 266/2019 год. на Административен съд – Ямбол. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Иска се съдът да отмени обжалваното съдебно решение и да „даде указания на органа в насока Р.П да бъде признат за военноинвалид/военнопострадал“.
Ответникът по касационната жалба – председателят на Комисия към Министерството на отбраната – началник отдел „Социални дейности“ в Дирекция „Социална политика“ в Министерството на отбраната не изпраща становище.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК касационната жалба е неоснователна.
Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Ямбол е решение № 13-00-693/27.06.2019 год. на председателя на Комисия към Министерството на отбраната обявена с МЗ № Р-262/22.08.2018 год., изм. и доп. с МЗ № Р-27/29.01.2019 год., с което е отказано издаване на книжка за военноинвалид/военнопострадал на Р.П, защото същият не отговаря на условията по чл. 3, ал. 1 от ЗВВ (ЗАКОН ЗЗД ВОЕННОИНВАЛИДИТЕ И ВОЕННОПОСТРАДАЛИТЕ) (ЗВВ). Видно от протокол № КП-51-1 от 15.04.2019 год. от заседание на Комисията по разглеждане на заявленията подадени на основание чл. 12, ал. 1 от ЗВВ за установяване на качеството военноинвалид и военнопострадал, комисията е предложила да се откаже издаването на такава книжка на Петров, по съображения, изцяло възприети от издалия отказа административен орган в мотивите му.
Решението на Административен съд Ямбол е постановено при правилно прилагане на чл. 3, ал. 1 от ЗВВ (ЗАКОН ЗЗД ВОЕННОИНВАЛИДИТЕ И ВОЕННОПОСТРАДАЛИТЕ). След като е подложил на подробно и задълбочено обсъждане събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че жалбоподателят не е установил качество на военноинвалид по реда на чл. 5 и чл. 6 от Наредба за реда за установяване качеството на военноинвалид или на военнопострадал и за създаването, воденето и съдържанието на Централния регистър на военноинвалидите и военнопострадалите, приета с ПМС № 5 от 17.01.2007 г. Позовал се е на представеното експертно решение на НЕЛК по специализиран състав по неврологични и УНГ болести № 1265 от зас. 187 на 14.12.2017 год., с което е удостоверена трайно намалена работоспособност в резултат на общо заболяване, без да е посочена причинно-следствена връзка между заболяването на лицето и военната служба и не е призната военна инвалидност.
От фактическа страна е установено, че Р.П е подал заявление за установяване качеството на военноинвалид или на военнопострадал, с извадка от военната си книжка и ЕР на НЕЛК по специализиран състав по неврологични и УНГ болести № 1265 от зас. 187 на 14.12.2017 год. Във военната си книжка № 249923 е записан с имената Р.А, а в регистрите на население е записан с имената Р.П.С вписванията във военната книжка Р.П е изпратен на редовна военна служба от Ямболско военно окръжие на 03.10.1975 год., заемал е длъжност редник, от която е уволнен на 01.11.1977 год., поради навършване срока на службата. На 03.11.1977 год. е зачислен на отчет в Ямболското военно окръжие и е изключен от военен отчет по пределна възраст на 07.01.2010 год. към тази дата е действал Законът за всеобщата военна служба в Н. Р. Б отм. , като според чл. 61 от същия, редовият и сержантският състав се намират в запаса на Въоръжените сили до 55-годишна възраст. Р.А е навършил [възраст] на [д. м.г.], поради което и през следващата 2010 год. е бил изключен от военен отчет.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗВВ (ЗАКОН ЗЗД ВОЕННОИНВАЛИДИТЕ И ВОЕННОПОСТРАДАЛИТЕ) определя като военноинвалиди българските граждани с трайно намалена работоспособност в резултат на заболяване или злополука при или по повод на изпълнение на военна служба в мирно или във военно време, в мобилизационния и постоянния резерв, и освидетелствани по законоустановения ред. С чл. 11 от ЗВВ е предвидено в Министерството на отбраната да се създаде Централен регистър на военноинвалидите и военнопострадалите, а с чл. 12 – издаването на книжка за военноинвалид или военнопострадал.
Съгласно чл. 13 от ЗВВ редът за установяване на качеството на военноинвалид или военнопострадал, необходимите документи за това, воденето на регистъра по чл. 11 и неговото съдържание се определят с акт на Министерския съвет. По силата на тази законова делегация Министерският съвет е издал Наредба за реда за установяване качеството на военноинвалид или на военнопострадал и за създаването, воденето и съдържанието на Централния регистър на военноинвалидите и военнопострадалите (обн. ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 26.01.2007 г.). Разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от наредбата изисква заинтересуваното лице да установи качеството си на военноинвалид по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗВВ с приложено към заявлението по ал. 1 копие от експертно решение на ТЕЛК или на НЕЛК с призната степен на трайно намалена работоспособност и за причинна връзка между условията на труд и заболяването или увреждането за кадровите военнослужещи или военна инвалидност по смисъла на чл. 85, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, или копие от разпореждане на Националния осигурителен институт, удостоверяващо правото за получаване на лична пенсия за военна инвалидност.
В разглеждания случай съдът правилно е посочил, че не са представени изискуемите документи от чл. 5, ал. 2, т. 1 от цитираната наредба, удостоверяващи инвалидизиране на жалбоподателя Петров с причинна връзка между условията на труд и заболяването или увреждането за кадрови военнослужещ или военна инвалидност по смисъла на чл. 85, ал. 1 от КСО. Няма как същото да послужи за удовлетворяване претенцията на лицето за издаване на книжка на военноинвалид, тъй като изискванията на закона към момента, в който се претендира това право, са различни и не са изпълнени.
В касационната жалба се твърди, че „на база на обявеното във военната му книжка за негоден за военна служба следва да бъде прието, че през 1984 г. по отношение на Петров се е появило увреждане на здравето при служенето му във военен лагер или при друго военно мероприятие“. Така наведените доводи са неоснователни. Установяването на обстоятелството дали лицето е военноинвалид става чрез експертно решение на ТЕЛК или съответно на НЕЛК с призната степен на трайно намалена работоспособност и становище за причинна връзка между инвалидността и военната служба. В негова тежест е да установи обстоятелство, че е пострадал по време на военна служба. От доказателствата по делото и от извършената проверка в Държавния военноисторически архив не се установява настъпване на твърдяното от Петров увреждане през 1984 г. – счупване на крак и престой във Военна болница - Сливен.
Гореустановените обстоятелства сочат, че с процесния административен акт на Р.П законосъобразно е отказано издаване на книжка на военноинвалид. Като е приел, че не са налице основания за отмяната на оспорения изричен отказ, обективиран в решение № 13-00-693/27.06.2019 г. на председателя на Комисията към МО, и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20 от 03.02.2020 г., постановено по адм. дело № 266/2019 г. на Административен съд – Ямбол. Решението не подлежи на обжалване.