Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160 ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „А. Р“ ЕООД, гр. В., чрез адв. И.С против решение № 388/04.03.2020 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 2537/2019 г., с което жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-03000318004000-091-001/23.05.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено в частта на определените задължения за лихви по ЗДДС за данъчен период м. 10.2017 г. в размер на 4 183.14 лева, а в останалата част относно установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2017 г. в размер на 26 000 лева главница и 3 070.59 лева лихви, е отхвърлена.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като сочи касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост.

По отношение прекратяването на делото в частта на определените задължения за лихви по ЗДДС сочи, че в първоинстанционната жалба изрично се поддържа искане за отмяна на РА изцяло, поради което направеното от процесуалния представител на дружеството в хода на съдебното производство уточнение на жалбата в частта по ЗДДС неправилно е прието от съда като просрочено. По същество счита, че за процесния данъчен период данъкът не е дължим, поради което не следва да се начисляват лихви за забава.

Конкретните доводи по приложението на материалния закон се отнасят до нарушение на чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. Касаторът твърди, че по делото са налице доказателства, въз основа на които по безспорен начин се доказва използването на търговската марка ALDO в дейността на дружеството през 2017 г., в това число и доказателства за извършени разходи за реклама и рекламни материали. В резултат на използването...