№ 3473

гр. София, 02.07.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 3870/2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 5203/23.08.2024 г. на община Ковачевци, представлявана от кмета В. С., чрез адвокат Н. Н. срещу въззивно решение № 172/21.04.2024 г. по в. гр. д. № 216/2024 г. на Софийски градски съд.

В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли да се приеме, че общината е пасивно легитимирана по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска по отношение на нея да се установи, че едно трето лице е собственик на земеделски имот по §4 ЗСПЗЗ, при условие че не е издаден акт за общинска собственост за същия имот и е налице висяща реституционна претенция; 2. Започва ли да тече придобивна давност по чл. 69 ЗС в полза на трето лице по отношение на земеделски имот по §4 ДР на ЗСПЗЗ, по отношение на който е налице висящо реституционно производство, което не е приключило; 3. Допуска ли законът, когато община е конституирана като ответник по установителен иск, с който се иска да бъде признато...