РЕШЕНИЕ

№ 189

София, 25.03.2026 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на десети декември, две хиляди давдесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

при участието на секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 3870/2024 г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 5203/23.08.2024 г., подадена от община Ковачевци, представлявана от кмета В. С., чрез адвокат Н. Н. срещу въззивно решение № 172/21.04.2024 г. по в. гр. д. № 216/2024 г. на Окръжен съд – Перник.

В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че общината не е пасивно легитимирана по предявения иск, с който се иска по отношение на нея да се установи, че ищецът е собственик на земеделски имот по §4 ЗСПЗЗ, при условие че не е издаден акт за общинска собственост за същия имот и е налице висяща реституционна претенция.

Ответникът по касация Т. И. Й., [населено място], твърди, че въззивното решение е правилно и обосновано и моли същото да бъде оставено в сила.

С определение № 3473/02.07.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за проверка на изводите на въззивния съд, че макар и материалноправно легитимиран да отговаря по така предявения положителен установителен иск, ответникът община Ковачевци не може да релевира защитно възражение, че давност в полза на ищеца не е текла, поради липса на правен интерес - чл. 26, ал. 2 ГПК, а от поддържане на възражение в този смисъл интерес имат...