О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 2052София, 02.07. 2025 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 2719/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на Н. И. Г., Г. И. Г. и Краси Г. Г., всички от [населено място], срещу решение № 741 от 18.08.2024 г. по в. гр. д. № 233/2024 г. на Бургаски окръжен съд, потвърждаващо решение № 2435 от 07.12.2023 г. по гр. д. № 1667/2022 г. на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторките срещу “Кардиф Животозастраховане“ АД, регистрирано в П. Т. С. Р. Ф. действащо чрез клона си в Р. Б. “Кардиф Животозастраховане, К. Б. КЧТ, субективно съединени искове с правно основание чл. 382, ал. 1 КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на „БНП Париба П. Файненс“ С. А., Париж, чрез „БНП Париба П. Файненс“ С.А., клон България, сумата 25 000 лв. – застрахователно обезщетение по договори за застраховка “Защита на плащанията” за потребителски кредити Plus-15921206 от 2018 г. и Plus-18708773 от 04.08.2021г., сключени между И. Н. Г. (наследодател на касаторките), като кредитополучател и застрахован, от една страна, и „БНП Париба П. Файненс С.А., К. Б. , като кредитор и застраховащ, от друга страна, поради настъпил покрит риск – “смърт” на кредитополучателя.

В касационната жалба и представените допълнения към нея се поддържа, че въззивното решение е нищожно поради липса на мотиви, евентуално – че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Изразено е несъгласие с извода за недължимост на претендираното застрахователно обезщетение с твърдението, че без извършена аутопсия на починалия застрахован кредитополучател не може да бъде установена категорично причината връзка между смъртта му и отразените в съобщението за смърт причини за настъпването й. Релевирано е изрично оплакване и срещу размера на присъдените в полза на ответното дружество разноски за адвокатско възнаграждение, което се оспорва като прекомерно с оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора.

Като значими за допускане на касационно обжалване са поставени въпросите: „1. При липса на хистологично изследване, следва ли да се приеме, че лицето вероятно е било болно от това заболяване, без доказателство и това е причинило смъртта му“, както и по въпроса: „2. За прекомерното възнаграждение без явяване и участие на адвокат и при условие, че лицата са освободени от такса“.

По отношение на първия въпрос се поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 50192 от 08.02.2023 г. по т. д. № 1170/2021 г. на I т. о. и решение № 121 от 30.07.2010 г. по т. д. № 1063/20091 г. на II т. о., като и за двата въпроса се твърди, че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Съищецът –„БНП Париба П. Файненс“ С. А., Париж, чрез „БНП Париба П. Файненс“ С.А., клон Б. И. – не заявява становище по касационната жалба.

Ответникът по касация – “Кардиф Животозастраховане“ АД, регистрирано в П. Т. С. Р. Ф. действащо чрез клона си в Р. Б. “Кардиф Животозастраховане, К. Б. КЧТ – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 29.11.2024 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че:

Ищците са наследници по закон на И. Н. Г., починал на 15.10.2021 г., който е бил кредитополучател по сключени с „БНП Париба П. Файненс С.А. клон България“ два договора – договор за потребителски кредит № Plus-15921206 от 11.05.2018 г. и Plus-18708773 от 04.08.2021г.; При подписването на двата договора за кредит са сключени и застраховки „Защита на плащанията“ между застрахователя „Кардиф Животозастраховане“ АД и застраховащия „БНП Париба П. Файненс“ С. А. за покриване на неиздължения остатък от кредита в случай на смърт на кредитополучателя вследствие на заболяване или злополука, при инвалидизация над 70 % и продължителен болничен над 30 дни; Към момента на смъртта на наследодателя на ищците е налице неиздължен остатък по кредитите, включващ главници и лихви; Застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение на кредитора-бенефициент по съображения за наличие на непокрит риск.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените искове са отхвърлени, въззивният съд е приел, че е налице изключен риск съгласно клаузата на чл. 10.2 от Общите условия към застрахователните договори, като е споделил извода за причинна връзка между съществуващите заболявания на застрахования и настъпването на застрахователното събитие. Счел е за установено от заключенията на медицинските експертизи, че констатираните от 2004г. предходни заболявания на наследодателя на ищците – хипертония и неинсулинозависим захарен диабет – са рискови фактори за развитието на хепаторенален синдром, посочен в съобщението за смърт като пряка причина за смъртта му, т. е. че е доказана причинната връзка между съществувалите преди сключването на застраховките заболявания на наследодателя и причината за смъртта му. Поради това и при безспорния факт, че в представения от застрахователя “Медицински въпросник” кредитополучателят не е посочил заболяванията, които са съществували и за които към датата на деклариране той е провеждал системни терапии и медикаментозно лечение, решаващият състав е формирал извод, че в случая е налице основание за застрахователя да откаже плащане съгласно чл. 363, ал. 4, вр. чл. 362, ал. 1 КЗ, вр. чл.10.2 от Общите условия на застраховките „Защита на плащанията“.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

На първо място, не може да се счете, че е налице вероятност обжалваният акт да е нищожен поради липса на мотиви. Съгласно последователната практика на ВКС (решение № 355 от 03.10.2012г. по гр. д. № 35/2012 г. на I г. о., решение № 363 от 21.10.2015г. по гр. д. № 3154/2015г. на IV г. о., решение № 248 от 11.06.2012г. по гр. д. № 572/2011г. на IV г. о., решение № 139 от 25.08.2015г. по гр. д. № 1493/2015г. на I г. о.), липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление и затова решение, постановено при липса на мотиви относно релевантен въпрос, не е нищожно, а е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Освен това, такъв порок в случая не се констатира. Твърдението на касаторките за немотивираност на обжалваното решение е напълно неоснователно. Видно от същото, въззивният съд подробно е мотивирал своите фактически и правни изводи въз основа на всички събрани по делото и относими към решаването на спора доказателства.

Касационният контрол не може да бъде допуснат и по поставените в изложението въпроси. По отношение на тези въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на конкретното дело, тъй като въззивното решение не съдържа произнасяне по тях. В мотивите на обжалвания акт изобщо не е обсъждано дали без хистологично изследване е възможен извод за наличие на заболяване, което да е причинило смъртта на застрахованото лице. Не обсъдено и съдържащото се във въззивната жалба оплакване за прекомерност на платеното от ответника възнаграждение (вкл. след намаляването му от първоинстанционния съд). При липсата на произнасяне по посочените въпроси, същите нямат значение за решаване на спора. Поради това, не подлежи на преценка и наличието на заявените за тях основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, доколкото е заявено бланкетно и без да е аргументирано, същото не следва да бъде обсъждано.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 741 от 18.08.2024 г. по в. гр. д. № 233/2024 г. на Бургаски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: