Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. К. Т. чрез адв.Л. В. от АК-Враца срещу решение от 11.08.20г. по в. гр. дело № 121/20г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено решение на Врачанския районен съд от 29.11.19г. по гр. дело № 5146/18г. в частта, с която е определен режим на лични отношения между К. Г. Ф. и Д. К. Ф., без налагане на ограничение детето да пътува в автомобил, управляван от бащата и на основание чл.127а ал.2 СК е дадено разрешение Д. К. Ф. да пътува в чужбина, придружен от баща си К. Г. Ф. без съгласието на майката П. К. Т..

С определение № 233 от 26.03.21г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка на процесуалната му допустимост.

В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение.Моли същото да бъде обезсилено или при преценка за допустимостта му, да бъде отменено и да бъде постановено ново, съобразено с интересите на детето

Ответникът по касационната жалба К. Г.Ф.М моли да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като извърши проверка за допустимост на въззивното решение, намира следното:

Ищцата П. Т. като майка и законен представител на малолетния Д. К. Ф. е предявила иск за осъждане на ответника К. Ф. да плаща месечна издръжка от 300 лв, такава за минало време за период от една година преди завеждане на иска, за даване на разрешение по чл.127а СК детето да напуска страната, придружавано от майка си без съгласието на бащата.С отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещни искове за възлагане упражняването на родителските права по отношение на детето на майката, за определяне на режим на лични контакти между него и детето, както и да бъде дадено заместващо съгласие Д. Ф. да пътува, придружен от баща си, без съгласието на майката, до страните от ЕС, Р. С и Р. С. М, а също и до К. Р.

Първоинстанционният съд е възложил упражняването на родителските права на майката ; определил е месечна издръжка, която бащата да заплаща; определил е контакти на лични отношения между бащата и детето ; уважил е иска на майката с правно основание чл.127а СК и е дал заместващо съгласие тя да извежда детето в чужбина, както и е уважил насрещния иск на бащата със същото правно основание.

Предмет на въззивното производство е решението само в частта, с която на основание чл.127 ал.2 СК районният съд е определил режим на лични отношения между малолетния Д. Ф. и бащата К. Ф. и в частта, с която е дадено заместващо съгласие на основание чл.127а СК бащата да извежда детето в чужбина без съгласие на майката.

Въззивният съд е намерил за неоснователно въведеното възражение за недопустимост на произнасянето по насрещните искове, като е приел, че са заявени с отговора на исковата молба в едномесечния срок по чл.131 ал.1 ГПК, и е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В решение № 429 от 21.06.10г. по гр. дело № 1151/09г. на Първо г. о. на ВКС е посочено, че действащият ГПК въвежда ранна преклузия за ответника да посочва събира, оспорва доказателства и да противопоставя възражения, с което се цели да се съкратят сроковете за разглеждане на делата, като се намали броя на откритите заседания.Съгласно чл.131 ал.1 ГПК, с изпращане на преписа от исковата молба и доказателствата към нея съдът дава указания на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок като посочва задължителното съдържание за отговора, както и последиците от неподаването му.Ето защо, ако страната бездейства и не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на оспорен документ, не посочи или представи доказателства или не упражни правата си по чл.211 ал.1, чл.212 и чл.219 ГПК,тя губи възможността да направи това по-късно, освен ако това се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

В разглеждания случай на ответника К. Г. Ф. е бил изпратен препис от исковата молба и доказателствата с указания за представяне на отговор на служебния му адрес, съобщението е получено от служител в офиса на 22.03.19г.Уведомяване по телефона на ответника е било осъществено на 2 април 2019г.,видно от отбелязването на деловодителя.Отговорът на исковата молба с предявените насрещни искове е изпратен по пощата на 30 април 2019г.

В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че насрещните искове, заявени с отговора на исковата молба, са подадени в срок.Препис от исковата молба с указанията на съда са били редовно връчени на ответника на служебния му адрес при условията на чл.46 ал.2 ГПК.От деня на редовното връчване – 22.03.19г. за него е започнал да тече едномесечния срок за отговор по чл.131 ал.1 ГПК, като до неговото изтичане – 22.04.19г. насрещни искове не са предявени.Ответникът е разполагал с процесуалната възможност да предяви насрещен иск най-късно с отговора на исковата молба – чл.211 ГПК.Пнето на тази възможност е преклудирала правото му.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното въззивно решение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по насрещните искове, предмет на въззивно обжалване, следва да бъде прекратено.

С оглед изхода на делото ответникът по касация следва да заплати на жалбоподателката направените пред ВКС деловодни разноски в размер на 80 лв.

На основание чл.38 ал.2 ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Л. В. адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв, определено по чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид на горното,В. К. С, Трето г. о.

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение от 11.08.20г.,постановено по в. гр. дело № 121/20г. на Окръжен съд –Монтана.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, с която е определен режим на лични отношения между К. Г. Ф. и Д. К. Ф. и на основание чл.127а СК е дадено разрешение Д. К. Ф. да пътува в чужбина, придружен от баща си К. Г. Ф. без съгласието на майката П. К. Т..

ОСЪЖДА К. Г. Ф.,живущ в [населено място], [улица] да заплати на П. К. Т., с адрес: гр.Враца, [улица],ап.2,в размер на 80 лв /осемдесет/ деловодни разноски за ВКС.

ОСЪЖДА К. Г. Ф., живущ в [населено място], [улица] да заплати на адв.Л. В. от АК-Враца, с адрес на кантората: [населено място], [улица] сумата 600 лв /шестстотин/адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА).

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.