О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№196

ГР. София, 17 март 2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.03.22 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1053/19 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. И. срещу въззивното решение на Сливенски окръжен съд по гр. д. №412/18 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторката/като държавен служител от надзорно – охранителния състав на ответната ГДИН с длъжност „командир на отделение”/ срещу Министерство на правосъдието – ГДИН иск по чл.229, ал.4 ЗМВР отм., вр. с чл.212, ал.4 ЗМВР за разликата над 4134 лв. до присъдения от първата инстанция размер от 5197 лв. и тя е осъдена да заплати разноски съответно на отхвърлената част. Прието е, че обезщетението за допълнителен годишен отпуск е погасено по давност след 1.01.11 г. до 31.12.12 г. и не се дължи, поради субсидиарното приложение на разпоредбата на чл.59а, ал.1 ЗДС, според която, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползване се погасява по давност.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 ГПК по правните въпроси от предмета на спора: Погасяват ли се по давност неупражнените права на допълнителен платен годишен отпуск и прилагат ли се по аналогия чл.59а, ал.1 ЗДСл. и чл.176а КТ за допълнителните платени годишни отпуски за положен извънреден труд по специалния ЗМВР ?; Налице ли е празнота в...