Производството е по чл.208 от АПК във връзка с чл.219 от ЗУТ.
С решение № 1994/25.10.2019г., постановено по административно дело № 857/2019г., Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата на З.И от [населено място] против заповед № РД-563/21.02.2019г. на кмета на община Д. чифлик, с която му е наредено в качеството му на възложител и строител да премахне за собствена сметка незаконен строеж, представляващ пристройка към жилищна сграда, разположен на уличното пространство (тротоар) с осови точки 198 и 202, граничещ с УПИ VІІ-общ, кв.58 по плана на [населено място].
Против решението е постъпила касационна жалба от З.И от [населено място], в която се съдържат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че няма качеството на възложител, тъй като незаконният строеж не попада в имота, за който му е отстъпено право на строеж, а освен това не се явява и извършител на строежа. Поради това моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение на административния съд и да постанови друго, с което да отмени атакуваната заповед за премахване на незаконен строеж, издадена от кмета на община Д. чифлик. Претендира и присъждането на съдебните разноски, направени в двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - кметът на община Д. чифлик счита жалбата за неоснователна, поради което моли съда да я отхвърли.
Прокурорът счита, че не са налице касационни основания по чл.209, т.3 от АПК и предлага на съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд.
След преценка на направените в жалбата оплаквания и становището на ответника, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана срещу акт, който подлежи на касационна проверка, в законоустановения срок и от лице с активна легитимация, за което съдебното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административният съд е сезиран с жалба против заповед № РД-563/21.02.2019г. на кмета на община Д. чифлик, с която на...