Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Д.Г, в качеството му на процесуален представител на зам. изп. директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" срещу решение № 418 от 04.03.2020 г. по адм. дело № 843 по описа за 2015 г. по описа на Административен съд - Благоевград. С него по жалба на С.С е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за 2014 г. с изх. № 02-010-6500/11711 от 28.09.2015 г. относно отказано финансово подпомагане.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата и присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна по касационната жалба - С.С оспорва същата чрез депозирано становище по реда на чл.213а от АПК от процесуалния представител адв.С.Б.П присъждане на съдебни разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Административният съд - Благоевград е бил сезиран с жалба срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за 2014 г. с изх. № 02-010-6500/11711 от 28.09.2015 г. на зам. изп. директор на ДФ "Земеделие". То е постановено по повод подадено Общо заявление за подпомагане с УИН 01/270614/28925 за кампания 2014 г., като заявителят е кандидатствал за подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), по Схема за преразпределително плащане (СПП) и по Схема за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) и др. С уведомителното писмо е отказано финансово подпомагане по посоченото заявление по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), на основание чл.16а, ал.6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., във връзка с чл.43, ал.3, т.4 и т.6 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП), понеже кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попада извън специализирания слой "Площи в добро земеделски" състояние за 2014 г. в размер на 14 789.10 лв. По Схема за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) е отказано финансовото подпомагане, на основание чл.12, т.1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и 212 от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., в размер на 12 494.04 лв.
В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, събраните доказателства, като е направен анализ на приложените правни разпоредби, прието е, че актът е издаден от компетентен орган, но е обоснован извод за материална незаконосъобразност на същия. Прието е, че са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По повод на първия спорен момент в административния акт е посочено, че за декларираните в заявлението за подпомагане за Кампания 2014 площи по СЕПП и след прилагане на процедурата по чл.58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г. е оторизирана сумата от 0 лева. За конкретно посочените площи в таблица са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане, като е отказано финансово подпомагане, на основание чл.43, ал.4 от ЗПЗП, въз основа на установеното в табличен вид. По к.5 от последната "Площ на парцела след извършени административни проверки /ха/" се констатира, че кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попада извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. Специализираният слой "Площи в добро състояние" за 2014 г. е одобрен със заповед № РД 09-807 от 05.12.2014 г. и № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните.
Защитната теза на жалбоподателя е, че с последната посочена заповед от 06.03.2015 г., с която е одобрен специализирания слой "Площи в добро състояние" за 2014 г. заявените от него площи частично не са били включени в него, един БЗС в землището на с. Л. и осем БЗС в землището на с. Л.. Освен това тази заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е била оспорена от жалбоподателя по съдебен ред, като с влязло в сила съдебно решение на тричленен състав на ВАС (адм. дело № 9451/2015 г.), тя е отменена в частта относно парцелите заявени за подпомагане от него. Във връзка с приетото от административния орган, че се отказва финансиране по същата СЕПП поради заявяване на по-големи площи в сравнение с реално ползваните, т. е. поради нестопанисване на такива, защитната теза на жалбоподателя е насочена към нарушаване на чл.170, ал.1 от АПК от страна на административния орган. То се изразява в недоказване на фактическите основания, послужили за издаването на административния акт.
Вторият спорен момент е приетото в административния акт, че за декларираните в заявлението за подпомагане за кампания 2014 г. площи по НР1 и след прилагане на процедурата по чл.16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. е оторизирана сумата от 0 лв. За конкретно посочените площи в таблица са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане, като е отказано финансово подпомагане, на основание чл.16а, ал.6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. и във връзка с чл.12, т.1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., понеже кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него.
Защитната теза на жалбоподателя е, че административният акт не съдържа мотиви относно прилагането на процедурата по чл.18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., понеже само цитирането й не се явява достатъчно, а следва да има такива, при и по повод на които би се направила преценка за прилагането на чл.17, ал.6 от същата наредба, което от своя страна обосновава постановяване на отказа от финансиране.
При формиране на извода си за материалната незаконосъобразност на акта в тази му част, съдът е анализирал разпоредбата на чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП, както и на чл.16г, ал.5 от Наредба № 5 от 22.08.2006 г. за реда и условията за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК. Приел е, че с оглед на разпоредбата на чл.298, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК съдебното решение за отмяната на посочената заповед в частта относно заявените БЗС/парцели от жалбоподателя следва да бъде съобразено. То представлява нов факт, който е новонастъпил и рефлектира върху преценката за материалната незаконосъобразност на акта в обсъжданата му част. Приел е също по повод установеното и твърдяно от административния орган наличие на площи, които не се стопанисват и за които са подадени две или повече заявления (последното, по повод втория спорен момент), то това нестопанисване и застъпване/несъответствие не е доказано от административния орган при произнасянето относно двете спорни схеми - СЕПП и НР1, още повече, че не е спазена процедурата по чл.18 (отм.) от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, приложима към датата на издаване на акта.
Касационното възражение в тази част на спора е насочено към неправилното позоваване от страна на съда на факта на отмяна на посочената заповед, понеже същата се издава в друго, различно административно производство, пред друг административен орган. В подкрепа на същото са изложени съображения за инициирането на това производство, неговото развитие и постановяване на финализиращ акт, какъвто е и процесната заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализирания слой "Площи в добро състояние" за 2014 г. по повод заявените от жалбоподателя площи.
Неоснователено е възраженията на касатора относно допуснато от първоинстанционния съд нарушение при приложение нормата на чл.142, ал.1 от АПК, съобразно която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. По силата на чл.142, ал.2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Новите факти по смисъла на чл.142, ал.2 от АПК са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически факти, и са от значение за решаване на делото. Разпоредбата на ал.2 се прилага спрямо онези нови факти, които имат значение за преценка законосъобразността на акта към момента на издаването му, т. е. онези факти, на които законодателят е придал обратно действие - които с обратна сила рефлектират върху законосъобразността на акта към датата на издаването му. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес изискват съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или са издирени служебно от съда (решение по адм. дело № 1779/2020 г. на ВАС, VІ отд.).
Второто касационно възражение е по повод приетото от съда във връзка с двете спорни схеми и констатирано от административния орган нестопанисване и наличие на двойно заявени площи от кандидата за финансиране. Според касатора са спазени изискванията на чл.17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., понеже жалбоподателят е бил информиран с нарочно писмо и в срока по ал.3 от посочената разпоредба не се е явил, за да предостави изискващите от участващите в процедурата документи за ползване. Това възражение е основателно, доколкото по делото е представено доказателство, а именно Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат, което е получено кандидата, видно от обратната разписка затова (стр.67 от съд. досие).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат. Съгласно чл.43, ал.4 от ЗПЗП, разплащателната агенция (РА) намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, т.4 когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл.40. Според т.6 от същата разпоредба РА осъществява това и когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Отказът на компетентния административен орган от правна страна се обосновава с тази разпоредба по повод на процесното заявление за подпомагане по СЕПП. При съобразяване с установеното от фактическа страна по спора, изискванията на тези разпоредби, както и прилагането на чл.142, ал.2 от АПК при ценене на отмяната на обсъжданата заповед за одобряване на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., респ. за кои парцели от заявлението се отнася, не може да се обоснове извод за частична законосъобразност или не на оспорения акт в тази обсъждана негова част. И това е така поради обстоятелството, че по делото не се установява по категоричен начин за кои БЗС/парцели от заявлението на кандидата се установява отсъствие на изискванията по т.4 и т.6 от цитираната разпоредба на чл.43 от ЗПЗП, или и на двете групи такива в условията на кумулативност. Поради това следва да се приеме, че административният акт е издаден в нарушение на чл.59, ал.2 от АПК и се явява незаконосъобразен в посочената част, както е приел и административния съд. По повод на втория спорен момент относно отказ за финансиране по схемата НЗ1 следва да се посочи, че административният орган се е позовал на чл.12, т.1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., според която изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Доколкото от таблиците в административния акт са посочени БЗС/парцели идентифицирани с едни и същи цифри, и не може да се направи фактически извод дали това са същите такива площи, по повод на които е прието, че не отговарят на условията за допустимост, за което са изложени съображения по-горе, следва да се приеме, че административният акт и в тази част е незаконосъобразен като постановен в нарушение на чл.59, ал.2 от АПК. По отношение на възражението за размера на присъдените съдебни разноски следва да се посочи, че са определени в съответствие с приложимите затова правила, като съдът не е длъжен да се съобрази с направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 500.00 лв., представляващи такива за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, чл.8, ал.2, т.4, чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимите редакции, и доколкото по делото е изготвено само възражение по касационната жалба по реда чл.213а от АПК от процесуалния представител на същата.
Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 418 от 04.03.2020 г. по адм. дело № 843 по описа за 2015 г. по описа на Административен съд - Благоевград.
ОСЪЖДА ДФ "Земеделие" да заплати на С.С сумата 500.00 лв., съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.