Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „К. Е“ ЕООД, ЕИК 148063552, гр. В., ул.„П. К“ № 6, управлявано от Б.П, чрез адв. С.Ж срещу решение № 2293/26.11.2019 г. по адм. д. N 1804/2019 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на „К. Е“ ЕООД срещу решение N Р-565/32- 176330/17.06.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“, с което е отнет лиценз N 495 за управление на данъчен склад и е прекратено действието му. В касационната жалба, се релевират и поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се за отмяна на обжалваното решение и отмяна на административния акт, ведно с присъждане на съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Директор на Агенция „Митници", в писмени бележки и в съдебно заседание обосновава становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на жалба от [Фирма 1], ЕИК 148063552, срещу Решение Р-565/32-176330/17.06.2019 г. издадено от директор на Агенция „Митници", с което е отнет Лиценз № 495 за управление на данъчен склад за складиране на акцизни стоки с адрес на склада: гр. Р. 7000, бул. „Придунавски", при Понтон № 13, км. 494 - пристанище „Пристис", община Р., област Р. с идентификационен номер на лицензиран складодържател BGNCA00324000 и идентификационен номер на данъчен склад BGNCA00324002 и е прекратено действието му. Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решението е спряно с определение № 11868/14.08.2019 г. по адм. д. № 9089/2019 г. по описа на ВАС. За да издаде оспорения административен акт органът е приел, че в резултат на извършена проверка на място в данъчния склад, с протокол № 19BG4000A012205/27.03.2019 г. е установено, че данъчния склад разполага със следния съдов капацитет: Резервоар N91, с максимален обем 39,25 куб. м, предназначен за съхранение на дизелово моторно гориво, притежаващ сертификат за калиброване № 090/011/00299 издаден от Kalibria International B.V.; Резервоар №2, с максимален обем 39,52 куб. м, предназначен за съхранение на дизелово моторно гориво, притежаващ сертификат за калиброване № 090/011/00300, издаден от Kalibria Internayional B.V. Прието е, че лицензирания складодържател [Фирма 1] не е изпълнил изискването на чл. 47, ал.4 от ЗАДС за минимална проектна вместимост на всеки съд - 50 куб. м и минимален капацитет на съдовете за съхранение в данъчния склад. С обжалвания административен акт е прието, че данъчният склад не отговаря на изискванията по чл. 47, ал. 4 ЗАДС, поради което и на основание чл. 53, ал. 2, т. 1 ЗАДС действието на лиценза е прекратено и лицензът е отнет.

За да отхвърли жалбата на „К. Е“ ЕООД, административният съд е приел, че не са налице нормативно установените кумулативни изисквания по смисъла на чл. 47, ал. 4, т. 1 ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗЗД АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове /ЗАДС/ - лицензираният складодържател да разполага с трайно прикрепени към земята собствени или наети съдове за съхранение на нефт или нефтени продукти с минимален капацитет на склада 1000 куб. м и минимална проектна вместимост на всеки съд 50 куб. м. Посочено е в обжалваното решение, че жалбоподателят не извършва дейности по чл. 47, ал.5 и 6 от ЗАДС, поради което изискването на чл. 47, ал.4, т.1 от ЗАДС е относимо. Решението е правилно.

Верни и законосъобразни са мотивите на първоинстанционния съд, касаещи тълкуването на нормата на чл.47 ал. 4 от ЗАДС във връзка със Закон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/. Правилно е посочено в първоинстанционното решение, че в чл.47, ал.4 от ЗАДС е пояснено по кой закон следва да се тълкува понятието „нефт" и/или „продукти от нефтен произход", както и че в ЗАРИДСНПНП не е предвидено лицензиране на каквато и да било дейност, а регистрация на дейност.

Неоснователно е и възражението на касатора пред касационната инстанция относно настъпилата законодателна промяна във връзка с отмяната на чл.47 ал.4 от ЗАДС, настъпила след постановяване на първоинстанционното решение. В практиката си Върховният административен съд трайно приема във връзка с разпоредбата на чл.142 ал.2 от АПК, че отмененият след издаването на оспорения акт закон, който е правно основание за издаването му, не е нов факт от значение за делото, тъй като към датата на издаване на административния акт разпоредбата е била приложимо право. (По подробно в този смисъл Административно-процесуален кодекс/Систематичен коментар/, Ал. Еленков и кол.2013, С., Труд и право, с. 941 и сл. с цитирана съдебна практика).

При този изход на спора на ответника по касация касатора се дължат разноски за касационната инстанция.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2293/26.11.2019 г. по адм. д. N 1804/2019 г. на Административен съд Варна,

ОСЪЖДА[Фирма 1], ЕИК 148063552 да заплати в полза на Агенция „Митници" сумата от 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт за касационната инстанция. Решението е окончателно.