Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Захариева, против решение № 451 от 01.11.2019 г., постановено по адм. дело № 608/2018 г. на Административен съд - Перник, с което е отменено Уведомително писмо с изх. № 01-6500/7705 от 29.11.2018 г., с което е отказано одобрение по заявление с уникален регистрационен номер (УРН) 632522, с УИН 14/020518/49124 от 09.05.2018 г., за позиции от 1 до 13.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде постановено друго по същество, с което се отхвърли жалбата против оспореното уведомително писмо. Не се претендират разноски. Прави се възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар.
Ответникът - ЕТ "С.Р" не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на контрол в производството пред Административен съд - Перник е отказ на изпълнителния директор на ДФЗ по заявление с УИН 14/020518/49124 от 09.05.2018 г., обективиран в Уведомително писмо с изх. № 01-6500/7705 от 29.11.2018 г., с което е отхвърлена заявката на ЕТ "С.Р" за позиции от 1 до 13, за определянето му за изпълнител на доставки на мляко и млечни продукти по схема "училищно мляко" на основание чл. 20, т. 2 и т. 3, чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) и чл. 10, т. 2 и т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ и чл. 15, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 4, изречение второ, чл. 13, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2 и ал. 5, т. 2 и т. 3, чл. 14, ал. 5, т. 2, във връзка с ал. 7 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" (Наредбата).
Съдът е събрал относимите за спора доказателства и вярно и точно е установил фактите по делото. Приел е за установено, че жалбоподателят е кандидатствал като търговец за доставчик по схема "Училищно мляко" за 17 учебни заведения на територията на област П. и е одобрен за такъв от всички тях заедно с друг участник – "М. Г. Б" ЕАД, което дружество е производител на мляко и млечни произведения и е включено в Регистър на удостоверенията за съответствие с качествените характеристики на млечните продукти по БДС. Същото е одобрено за доставчик на 50 % от доставките, а ЕТ "С.Р" на останалите 50 %. В декларации по чл. 13, ал. 6 от Наредбата, изготвени от 17-те учебни заведения, същите са отхвърлили само кандидати производители на мляко и млечни произведения, а именно: "Полидей - 2" ООД – град Карлово и "Млечни продукти Тракия" ЕООД – град Хасково, които са включени в Регистър на удостоверенията за съответствие с качествените характеристики на млечните продукти по БДС. При спазване на срока по чл. 13, ал. 6 от Наредбата, всеки от директорите на 17-те учебни заведения попълнил декларация, в която посочил избраните по схемите заявители, броя на доставките, за които е избран всеки от заявителите и другите неизбрани заявители, подали предложения по реда на ал. 4. Предвид поетото задължение към учебните заведения да доставя мляко и млечни продукти и с оглед на това, че бил избран по реда на чл. 13, ал. 4–6, ЕТ "С.Р" придобил качеството "заявител" по схема "Училищен плод" по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредбата. В това си качество и на основание чл. 14 от Наредбата, същият подал заявление за одобрение пред ДФ "Земеделие" с УРН 632522, към което приложил всички изискуеми от Наредбата документи. В изготвен контролен лист от В.В – експерт в ДФ "Земеделие" надлежно са отбелязани с "да" всички документи, представени от кандидата по схема "Училищно мляко" ЕТ "С.Р" с УРН 632522, с УИН 14/020518/49124, като липсват данни да е установена нередност на подадените документи, липса на документи по чл. 14, ал. 4 или непълнота в заявените данни, поради което и по делото не е представено доказателство, нито са наведени доводи ДФ "Земеделие" да е уведомил заявителя за това, в който случай следва да се процедира съгласно чл. 14, ал. 7 от Наредбата. Според извадка от Интегрираната система за административен контрол (ИСАК), двустранно подписана на 03.05.2018 г., е определена обща максимално допустима финансова помощ по схемата "Училищно мляко" за учебна година в размер на 71 757,9 лв. и общ брой деца – 2953. След проверка на заявлението, подадено от ЕТ "С.Р" по схема "Училищно мляко" за учебната 2018/2019 г., изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" издал Акт за одобрение с изх. № 01-6500/6521 от 27.09.2018 г., с който одобрил жалбоподателя за доставчик на четири учебни заведения: ОДЗ "В. Т", Обединено детско заведение, ЦДГ "Осми март" и ОДЗ "Радомирче", като останалите 13 учебни заведения не били включени в акта за одобрение. Впоследствие, изпълнителният директор издал Уведомително писмо за отказ на одобрение с изх. № 01-6500/7705/29.11.2018 г., в което обективирал отказ да определи ЕТ "С.Р" за изпълнител на доставки на мляко и млечни продукти по схема "Училищно мляко" съгласно Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема "Училищен плод" и схема "Училищно мляко", по заявление УРН 632522, с УИН 14/020518/49124 от 09.05.2018 г., в позиции от 1 до 13.
С оспореното уведомително писмо заявлението за одобрение е отхвърлено на основание чл. 15, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредбата.
При така установените факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че административният акт е незаконосъобразен. Счел е, че ЕТ "С.Р" е представил всички изискуеми съгласно Наредбата документи, като липсват данни, нито са наведени доводи в някой от тях да са констатирани нередности и/или непълноти или да не е представил поискани му документи съгласно чл. 14, ал. 7, което да послужи като основание за постановяване на отказ по чл. 15, ал. 2, т. 2.
Също така не е налице неизпълнение на изискването на чл. 13, ал. 5, т. 1 от Наредбата, съгласно което, когато учебното заведение получи повече от едно предложение, то избира заявител или заявители по всяка схема въз основа на следните критерии: т. 1 когато са постъпили предложения от търговец или търговци и производител, е длъжно да възложи 50 на сто от доставките по съответната схема на производителя, а останалите 50 на сто – на търговеца или търговците. Прието е, че при избора на жалбоподателя ЕТ "С.Р", който е търговец за доставчик на 50 на сто от доставките, и при избора на друг участник, който е производител, за доставка на останалите 50 на сто, нито едно от учебните заведения не е допуснало нарушение на изискванията по чл. 13, ал. 4-6 от Нередбата.
По тези съображения съдът е приел, че не е налице соченото в акта основание за отхвърляне на заявката и е постановил оспорения с касационната жалба резултат отм. яна на процесното уведомително писмо като незаконосъобразно.
Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Правилно решаващият съд е приел, че не е налице соченото в административния акт основание за отказ по чл. 15, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата (в приложимата редакция от ДВ, бр. 53 от 2018 г., в сила от 20.06.2018 г.) на Държавен фонд "Земеделие" е възложено правомощие да извърши проверка дали предложените заявители по схемите са избрани съгласно правилата на чл. 13, ал. 5 и когато установи несъответствие, служебно да определи заявителя или заявителите за учебното заведение по съответната схема, съгласно правилата на чл. 13, ал. 5 от Наредбата.
Съгласно чл. 15, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредбата, Държавен фонд "Земеделие" постановява пълен или частичен отказ за одобрение на заявител по Схема "Училищен плод" и/или Схема "Училищно мляко", когато: 1. не са спазени изискванията за избор на заявител по чл. 13, ал. 4 – 6 и т. 2 заявителят не отстрани констатираните нередности и/или непълноти или не представи исканите документи съгласно чл. 14, ал. 7;
В разпоредбата на чл. 13, ал. 1 в четири отделни точки са изброени субектите, които могат да бъдат заявители по тези схеми, като в случая ЕТ "С.Р", безспорно попада в т. 2 на чл. 13, ал. 1 от Наредбата и безспорно сам по себе си е едноличен търговец по смисъла на ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН).
Оспореното пред АС – Перник уведомително писмо съдържа отказ за одобрение поради причина приложен служебен избор по чл. 15, ал. 1 от Наредбата и осъществено класиране на заявителите, съобразно приоритетите и правилата, заложени в чл. 13, ал. 5, т. 3 от Наредбата. Извършването на служебен избор по смисъла на чл. 15, ал. 1 от Наредбата предполага избор, когато се установи несъответствие по съответната схема съгласно правилата на чл. 13 ал. 5 от Наредбата, каквото в случая не налице.
Според чл. 13, ал. 5, т. 1 от Наредбата (в приложимата редакция от ДВ, бр. 53 от 2018 г., в сила от 20.06.2018 г.) когато учебното заведение получи предложения от повече от един търговец или търговци и производител, е длъжно да възложи 50 на сто от доставките по съответната схема на производителя, а останалите 50 на сто – на търговеца или търговците.
Първоинстанционният съд правилно е приел за установено от фактическа страна, че пред всяко от учебните заведения, включени в заявлението на жалбоподателя ЕТ "С.Р" са постъпили предложения от същия в качеството му на търговец: ЕТ "С.Р" и производител: "М. Г. Б" ЕАД, а в някои от случаите от учебните заведения са получени предложения от повече от един производител: "М. Г. Б" ЕАД и "Полидей - 2" ООД – гр. К., "М. Г. Б" ЕАД и "Млечни продукти Тракия" ЕООД – гр. Х. или "М. Г. Б" ЕАД, "Полидей - 2" ООД – гр. К. и "Млечни продукти Тракия" ЕООД – гр. Х., като във всеки от случаите ЕТ "С.Р" е единственият търговец подал предложение пред всяко от учебните заведения. От това следва, че при избор на заявител, по отношение на него е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 5, т. 1 от Наредбата, според която когато са постъпили предложения от търговец или търговци и производител, учебното заведение е длъжно да възложи 50 на сто от доставките по съответната схема на производителя, а останалите 50 на сто – на търговеца или търговците. т. е. при избора на жалбоподателя, който е единствен търговец за доставчик на 50 на сто от доставките, и при избора на друг участник, който е производител за доставка на останалите 50 на сто, нито едно от учебните заведения не е допуснало нарушение на изискванията по чл. 13, ал. 4-6, което да доведе до служебен избор по чл. 15, ал. 1 от Наредбата, тъй като в случая постъпилите предложения са от повече от един производител, но от единствен заявител едноличен търговец - ЕТ "С.Р".
Конкуренцията при участници повече от един производители е вътре в самата група на производителите, но когато има и участник - търговец разпоредбата на чл. 13, ал. 5, т. 1 е категорична, че учебното заведение е длъжно да възложи 50 на сто от доставките по съответната схема на производителя, а останалите 50 на сто - на търговеца/търговците.
В нормата на чл. 13, ал. 5 от Наредбата, чрез подредбата на разписаните четири критерии, четири хипотези (т. 1 до т. 4) е направен опит да се посочат както по-общите случаи на приложение на критериите (т. 1 и т. 4) и за двете схеми и различни като качество участници, така и казуистично са решени случаи на конкуренция между заявители по отделните схеми - т. 2 относима за схема "Училищен плод" и участници повече от един производител, т. 3 относима за схема "Училищно мляко" и касаеща също конкуренция между повече производители, като в случая правилно съдът е приел, че е приложима хипотезата на чл. 13, ал. 5, т. 1 от Наредбата, като възраженията в касационната жалба в противния смисъл не намират опора в цитираната разпоредба.
Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касация не претендира разноски и такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 451 от 01.11.2019 г., постановено по адм. дело № 608/2018 г. на Административен съд – Перник.
Решението не подлежи на обжалване.