Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности” - В. Т, подадена чрез юрк.. К против решение № 438 от 22.11.2019 г., постановено по адм. дело № 544/2019 г. по описа на Административен съд – В. Т, с което е отменена Заповед на налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 10507 от 30.08.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности” - В. Т и Националната агенция за приходите (НАП) гр. С. е осъдена да заплати на „Соколов“ ООД с адрес на управление гр. В. Т, ул. „С. С“ № 28 сумата от 550 лв.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно е възприел, че лицето попада в изключението на чл. 3, ал. 12 от Наредба Н-18, тъй като същото не извършва производство и/или отопление. При постановяване на решението съдът не е съобразил изискването в чл. 59а от Наредба Н-18, в която е посочено, че лицата по чл. 118, ал. 10 ЗДДС подават данни в НАП чрез електронен документ за доставка. Констатацията на съда относно това, че търговеца попада в изключението на чл. 118, ал. 11 ЗДДС, също е неправилна, тъй като ако лицето беше отчело доставката на трите горива чрез електронната си система с фискална памет в справката, приложена по делото щеше да има отчитане чрез документ. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсва административно нарушение, тъй като акт за установяване на административно нарушение (АУАН) не е бил съставен. АУАН е съставен, но той е част от производство по ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, което е самостоятелно и независимо развиващо се производство от настоящото. Касаторът иска...