Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител - юрисконсулт Т.Ц, срещу решение № 3108/27.02.2020 г., постановено по адм. дело № 9923/2019 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на пето отделение.

С описаното решение по жалба на Л.Т, от [населено място],[жк], [жилищен адрес] е отменена заповед № 8121К-838 от 02.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи в частта, с която при назначаването й на основание чл. 9 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) и § 69 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗИД ЗМВР) за държавен служител на длъжност "Главен експерт (ГДГП)" в отдел "Говорители на структури на МВР" към дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" при Министерство на вътрешните работи (МВР), за неопределено време, считано от 01.02.2017 г., е било определено длъжностно ниво по Класификатора на длъжностите в администрацията, приет с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г. (КДА) – "Експертно ниво 3".

По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето АПК, се иска отмяната му.

Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за законосъобразност на постановената заповед. Развива съображения, че определеното с процесната заповед длъжностно ниво по КДА – "Експертно ниво 3", съответства на нормативно определеното в № 203а КДА "длъжностно ниво 7", т. к. последното е заложено за длъжността "Главен експерт" в структури по чл. 37, ал. 1, т. 1, 3, 4, 5, 6 и 8 ЗМВР, областната дирекция на МВР с район на действие на територията на гр. С. и териториални звена на структурите на МВР с район на действие на територията на гр. С.. Счита, че доколкото длъжността на Тодорова се намира организационно в структура по чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а не както е приел тричленният състав на ВАС – в такава по чл. 37, ал. 1, т. 7 ЗМВР, то изводът за неприложимост на № 203а КДА е неправилен. Според касатора, процесната длъжност попада в структурно отношение в Главна дирекция "Гранична полиция", изрично регламентирана в чл. 37, ал. 1, т. 7 ЗМВР и в този аспект посочва, че общата и специализираната администрация не са организационни структури по смисъла на ЗМВР и подзаконовата му уредба, поради което не би следвало да се преценяват с оглед изброените видове такива в чл. 37 ЗМВР, както е направил първоинстанционният състав.

Ответникът – Л.Т, в писмен отговор и лично в съдебно заседание, оспорва подадената касационна жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения:

С атакуваното съдебно решение е отменена заповед № 8121К-838 от 02.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, в частта, с която при назначаването на Л.Т на основание чл. 9 от ЗДСл и § 69 от П. З. З. за държавен служител на длъжност "Главен експерт (ГДГП)" в отдел "Говорители на структури на МВР" към дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността при МВР", за неопределено време, считано от 01.02.2017 г., й е определено длъжностно ниво по КДА – "експертно ниво 3".

За да постанови този правен резултат съдът е приел от фактическа страна, че Л.Т притежава висше образование с придобита образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност "Български и руски език". Видно от кадровата й справка, същата е служител в МВР от 01.09.1994 г., последователно е заемала различни длъжности, като със заповед от 26.06.2014 г. е преназначена на длъжност – специалист I степен (ГДГП) в "Говорители на главни дирекции" към сектор "Говорители на структури на МВР" при дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" – МВР, считано от 26.06.2014 г. С процесната заповед е назначена за държавен служител на длъжност "Главен експерт (ГДГП)" в отдел "Говорители на структури на МВР" към дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" при МВР, за неопределено време, считано от 01.02.2017 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентния по назначаването орган, в изискуемата форма, с посочване на фактически и правни основания, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Решаващият състав е стигнал до извод, че обжалваният акт в оспорената му част е в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Приел е, че назначаването на служителката е извършено при точно прилагане на разпоредбата на § 69, ал. 1 и при съблюдаване предписанието на § 69, ал. 3 ПЗР ЗИДЗМВР, но при неправилно определено в заповедта експертно ниво. Последното е характеристика на съответната длъжност, установена в нормативен акт – КДА, поради което съдът е заключил, че същото не може да бъде определяно допълнително със заповедта за назначаване или с щата на съответната структура, респ. да се различава от нормативно установеното. В тази връзка е счел, че действително определеното с обжалваната заповед "Експертно ниво 3" съответства на заложеното в № 203а КДА "длъжностно ниво 7", но доколкото последното се отнася за структури по чл. 37, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 8 ЗМВР, а заеманата от Тодорова длъжност попада в структура по т. 7 от посочената разпоредба, то приложима за нея се явява № 146 КДА, длъжностно ниво 6 – експертно ниво 2, с наименование на длъжността "Главен експерт в администрацията на Министерски съвет и на министерство". При тези съображения съдът е приел, че актът в оспорената му част е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалноправните разпоредби. Решението е валидно и допустимо и правилно.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, постановил обжалвания административен акт, спазването на формата и процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК (Доп. ДВ, бр. 77/2018 г.) не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорните въпроси са два:

1) Къде се намира в структурно отношение длъжността "Главен експерт (ГДГП)" в отдел "Говорители на структури на МВР" към дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" при МВР – в дирекция в обща, респ. специализирана администрация на МВР (чл. 37, ал. 1, т. 7 ЗМВР) или в главна дирекция (чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗМВР)?;

2) В зависимост от отговора на предходния въпрос, под кой номер от КДА попада длъжността "Главен експерт (ГДГП)" в отдел "Говорители на структури на МВР" към дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" при МВР:

2.1) в хипотеза, когато тя се намира в структура по чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗМВР (Главна дирекция)?

2.2) в хипотеза, когато тя се намира в структура по чл. 37, ал. 1, т. 7 ЗМВР (Обща или специализирана администрация)?

Тричленният състав на Върховния административен съд правилно е установил, че за Л.Т, заемаща длъжността "Главен експерт" в отдел "Говорители на структури на МВР" към дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" при МВР, към момента на издаване на заповедта е била приложима разпоредбата на параграф 69, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г.). Нормата предвижда служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 ЗИДЗМВР (ДВ., бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.) заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на МВР и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, да се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл и служителите да се назначат на длъжности, определени за заемане по ЗДСл с щата на съответната структура, считано от датата на влизане в сила на този закон. Със законодателната промяна се преурежда статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, за които до тази дата се е прилагал редът, установен с нормата на § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 г.).

В съответствие с това законово разрешение и доколкото Тодорова е била служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, а с оглед установените в първоинстанционното производство факти, притежава висше образование и за длъжността й се изисква такова, на основание чл. 9 ЗДСл е издадена оспорената заповед за назначаване.

По делото не се спори относно конкретната длъжност, определена за заемане по ЗДСл с щата на съответната структура, на която е назначена служителката. Предмет на съдебна преценка е кое е нормативно определеното в КДА експертно ниво за нея. Последното зависи от това дали заеманата длъжност се намира в обща, респ. специализирана администрация на МВР (чл. 37, ал. 1, т. 7 ЗМВР), или в главна дирекция (чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗМВР), т. к. това обстоятелство разграничава двете длъжности – тази под № 203а КДА и тази под № 146 КДА, предвиждащи диференцирани експертни нива, съответно "Експертно ниво 3" и "Експертно ниво 2".

Основните структури на Министерството на вътрешните работи са изрично и изчерпателно изброени в чл. 37, ал. 1, т. 1-11 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗМВР устройството и дейността на структурите на МВР се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на законово делегираните си правомощия Министерски съвет е приел с ПМС № 207 от 18.07.2014 г. Правилник за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 22.07.2014 г., в сила от 22.07.2014 г.; ПУДМВР/Правилника).

В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ПУДМВР (в приложимата редакция към 02.02.2017 г.) са изброени дирекциите от общата администрация на МВР: 1) дирекция "Информация и архив" (ДИА); 2) дирекция "Комуникационни и информационни системи" (ДКИС); 3) дирекция "Европейски съюз и международно сътрудничество" (ДЕСМС); дирекция "Отбранително-мобилизационна подготовка" (ДОМП); 5) дирекция "Планиране и управление на бюджета" (ДПУБ); 6) дирекция "Правно-нормативна дейност" (ДПНД); 7) дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" (ДПВО); 8) дирекция "Инспекторат" (ДИ); 9. дирекция "Човешки ресурси" (ДЧР); 10) дирекция "Координация и административно обслужване" (ДКАО); 11) дирекция "Анализ и политики" (ДАП); 12) (Нова) дирекция "Обществени поръчки".

Видно от цитираната нормативна регламентация, дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" при МВР, към която е причислена процесната длъжност, попада сред звената на общата администрация на МВР. Отдел "Говорители на структури на МВР" е създаден на основание чл. 12, ал. 1 Правилника, според чието предписание в зависимост от функциите и дейностите им в дирекциите по чл. 3, т. 4 – 6 Правилника и в дирекциите от специализираната администрация могат да се създават териториални звена, отдели и сектори, а в дирекциите от общата администрация могат да се създават отдели и сектори, което очевидно не променя принадлежността на процесната длъжност към структура от общата администрация.

Следователно в структурно отношение процесната длъжност попада в отдел "Говорители на структури на МВР", който е подразделение на дирекцията "Пресцентър и връзки с обществеността", представляваща от своя страна основна структура на МВР по чл. 37, ал. 1, т. 7 ЗМВР, а именно – дирекция от общата администрация. В този смисъл изводът на тричленния състав на Върховния административен съд е правилен, а доводът на касатора, че процесната дирекция попада в т. 1 от чл. 37, ал. 1 ЗМВР е несподелим и несъответстващ на материалноправните разпоредби.

С оглед изложеното, обосновано се явява заключението, че при определянето на експертно ниво за длъжността, на която е назначена Л.Т, е допуснато нарушение на материалния закон. В случая са неприложими характеристиките на № 203а КДА. Макар като словесно наименование процесната длъжност ("Главен експерт") да съвпада с описаната под № 203а КДА, тя не би могла да се отъждестви с последната, т. к. попада в структура по чл. 37, ал. 1, т. 7 ЗМВР, а доколкото изрично е предвидено, че № 203а КДА касае длъжността "Главен експерт" в структури по чл. 37, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 8 ЗМВР, следва, че законодателят очевидно е изключил от тази категория длъжностите "Главен експерт" към структури по чл. 37, ал. 1, т. 7 ЗМВР и за тях следва да се приложи друга нормативна уредба.

Както правилно е приел тричленният състав на Върховния административен съд, при липса на изрична регламентация относно длъжности в такива структури (дирекции в обща и специализирана администрация в Министерство на вътрешните работи по чл. 37, ал. 1, т. 7 ЗМВР) и с оглед факта, че се касае именно за администрация в министерство, органът по назначаването е следвало да определи експертното ниво съобразно предвиденото такова в КДА за длъжността под номер 146 КДА - "Главен експерт в администрация на министерство" - "2". Поради това и доколкото в оспорения административен акт, определеното експертно ниво е "3", в тази му част е налице несъответствие с материалноправните разпоредби и по-специално предписанието на § 69, ал. 3 П. З. З. - респ. не са спазени всички изисквания при преобразуване на служебното правоотношение. Практиката на Върховния административен съд е еднопосочна и първоинстанционният съд правилно се е присъединил към нея, че нито с акта по назначаване, нито с щата на съответната структура, може да се променя нормативно предвиденото в КДА експертно ниво за конкретната длъжност в администрацията, поради което всяко отклонение от него влече незаконосъобразност на акта в тази му част.

За пълнота следва да се посочи, че в касационната жалба е наведен довод досежно принадлежността на процесната длъжност в структурно отношение към Главна дирекция "Гранична полиция" - изрично регламентирана според касатора в чл. 37, ал. 1, т. 7 ЗМВР. Подобно твърдение не отговаря на установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, нито на приложените писмени доказателствени средства. Видно от оспорената заповед, както и от издадената кадрова справка, щатното разписание и всички други, приложени в първоинстанционното производство писмени документи, длъжността на Тодорова е към дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" към МВР. По отношение на това обстоятелство не е имало спор, а и касаторът неведнъж в рамките на първоинстанционното производство е посочвал, че длъжността е ситуирана именно в дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" към МВР.

При данните по делото, обосновани са изводите на тричленния състав на Върховния административен съд, че заповедта в обжалваната й част е издадена в противоречие с приложимия материален закон. Съдът е приел представените доказателства, изяснил е правнорелевантните факти по делото, надлежно е обсъдил доказателствата и относимите доводи на страните, като е посочил и приложимата нормативна уредба. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано.

Предвид изложеното, не са налице релевираните от касационния жалбоподател пороци на оспореното решение - нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Атакуваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила.

Разноски не се претендират и не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, І петчленен състав на Втора колегия,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3108/27.02.2020 г., постановено по адм. дело № 9923/2019 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение.

Решението е окончателно.