Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието и науката, чрез упълномощен процесуален представител, срещу решение № 4498/15.04.2020г. на Върховен административен съд, тричленен състав на седмо отделение по адм. дело № 10435/2019г., с което е отменена заповед № РД-09-1783/03.07.2019г. на министъра на образованието и науката. Подържат се доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
В касационната жалба се излагат доводи, че решаващия съд неправилно е възприел, че е допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в смесване на двете процедури по чл. 20, ал. 2 от ЗРАСРБ и чл. 32, ал. 2 от с. з. Сочи се, че е налице подаване на жалба от заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 21 от ДР на ЗРАСРБ и след извършване на законовата процедура и постановено становище на Комисията по академична етика за налични нарушения на процедурата по избор за заемане на академична длъжност, като министъра на образованието и науката действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде заповед за отмяна на акта на ректора на висшето учебно заведение. Навеждат се доводи, че дори да се приеме наличие на смесване на двете процедури, това не представлява съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като това не се отразява върху крайния акт – дори да се повтори цялата процедура по проверка след постъпилия повторен доклад, министъра е щял да издаде отново акт за отмяна на този издаден от ректора на университета. Счита се, че възприетата от съда теза означава само на формално основание да се остави без разглеждане искане за отмяна на административния акт.
На второ място се счита за неправилен и извода на съда, че заповедта е материално незаконосъобразна поради лишаването и от предмет, тъй...