Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1043 от 16.11.2016 г. постановено по адм. дело № 1059 по описа за 2015 г. на Административен съд София-област (АССО).

Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че съдът, в нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) вр. с чл. 144 от АПК не е обсъдил едно от основните възражения на дружеството за нарушение от страна на ответника на законово закрепения принцип за справедливост при определяне и заплащане на съответните такси. От представения по делото протокол № 43 от редовното заседание на Общински съвет – Е. П, проведено на 18.12.2014 г., решение № 1195, е видно, че за услугата по „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване” общината събира близо три пъти по-високи такси отколкото за останалите компоненти от услугата такса битови отпадъци (ТБО), при положение, че разходите за извършване на тази услуга са над шест пъти по-ниски от разходите за останалите услуги включени в комплексната ТБО. Друго необсъдено от съда възражение е това, относно съществуването на обективна възможност за определяне на размера на таксата за услугата по „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване” по първия определен в чл. 17, ал. 5 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Е. П (НОАМТЦУЕП/Наредбата) във вр. с чл. 67 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ) метод, а именно в лева на ползвател. Съдът не е отчел неизпълнението от страна на община Е. П на указанията във връзка със задължението на административния орган по чл. 170, ал. 1 от...