Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на община П., чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Е. К., против решение №2336 от 08 декември 2016 год. постановено по адм. дело №2343/2016 год. по описа на на Административен съд – Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК.

Ответникът - К. И. Н., от [населено място], редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът - [фирма], [населено място] редовно призован, не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил жалбата на К. И. Н., като е отменил заповед №16ОА2075 от 09 август 2016 год. на кмета на община П., с която на основание чл.57а, ал.1, т.1, ал.2, 3, 6 и 7 ЗУТ, е наредено на ползвателя – [фирма], да премахне стационарно преместваем обект (СПО) - павилион с площ от около 27 кв. м. поставен върху имот с идентификатор [номер] – Архитектурно-исторически резерват (АИР) „[наименование]” – „[наименование]”, публична държавна собственост, поради неиздадено разрешение за поставяне и липса на одобрена схема, по чл.56, ал.1 и 2 ЗУТ.

За да постанови този резултат е прието от съда, че производството по чл.57а, ал.3 ЗУТ, незаконосъобразно е проведено по отношение на ползвателя на обекта, вместо спрямо собственика – К. И. Н., който е известен и на който в нарушение на чл.34 и 35 АПК не е дадена възможност да вземе участие и представи доказателства. Според него разпоредбата на чл.46, ал.2,...