Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. Л. К. срещу Решение № 420 от 21.07.2016 г., постановено по адм. дело № 187/2016 г. по описа на Административния съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на С. К. В. и Р. Л. К. против Заповед № ДС-31 от 05.02.2016 г. на областния управител на област с административен център Пазарджик в частта, с която е определена общата стойност за обезщетение с компенсаторни записи и жалбоподателите са осъдени да заплатят съдебни разноски в размер на 300 лв. В жалбата се иска отмяна на решението поради наличие на всички касационни основания по чл. 209 от АПК. Конкретни съображения не са изложени.

В съдебно заседание касационната жалбоподателка не изпраща процесуален представител.

Ответната страна не е изразила становище по касационната жалба и не изпраща представител в открито съдебно заседание.

Заинтересованата страна – С. К. В. не е съгласен с решението на съда и моли същото да бъде отменено.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното:

Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна при следните съображения:

По съществуването на правото на обезщетение в полза на наследниците на С. Х. В. с компенсаторни записи се е произнесъл областният управител на област с административен център Пазарджик с влязла в сила Заповед № ДС-18 от 14.01.2016 г.

Предмет на обжалваното решение е определяне на размера на обезщетението, т. нар. втора фаза от производството за обезщетяване по ЗОСОИ

С Решение № 420 от 21.07.2016 г., постановено по адм. дело № 187/2016 г. по описа на Административния съд...