Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Ц. А. З. и В. Н. З.-К. и двете от [населено място], срещу решение № 240/29.03.2017г., постановено по адм. дело № 857/2016г. на Административен съд - София област, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу заповед №З-516/09.08.2016г. на Зам. кмета на община-Правец, за премахване на строеж: "Масивна двукрила порта, изграден над моста на река "С." в мах. "Ж." в [населено място]", неподходящо разположен и незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ.

Решението се счита неправилно, поради редица съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон при постановяването му и необоснованост, претендира се отмяната му, като вместо това се отмени издадената заповед, без основание приета за законосъобразна.

В съдебното заседание касационните жалбоподатели не се явяват, представляват се от адв. И. Л., който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Сочи, че в хода на производството пред АССО са представени писмени доказателства - строително разрешение № 25 от 1982 г. и протокол за строителна линия и ниво, също от 1982 г., като СТЕ по делото е потвърдила обстоятелството, че мостът е изграден въз основа на това разрешение за строеж и, че всъщност портата е неразделна част от моста. В този смисъл, моли да се вземе под внимание това, че твърдението изнесено от кмета на О. П за построяването на тази порта, не се подкрепя от събраните в процеса доказателства, които потвърждават, че същата, както и мостът са построени през 1982 г., а през 1992 г. - Н. З. само е подменил крилата на портата.

Ответникът - Заместник-кметът на О. П, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. Р., която оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и настоява да бъде оставено в сила. Поддържат се съображенията, изложени в депозирания отговор по жалбата. Разноски за производството пред ВАС не се претендират.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, неблагоприятен за тях, което я определя като процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съдът е събрал всички допустими от закона доказателства и ги е преценил в пълнота, като е извел обосновани правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при издаването на заповедта, обосновани с начина на извършената проверка от общинските служители - формално, без участието на свидетеля Н. К.. Последният е депозирал в общината носените от него документи и съдебно решение, изготвено е било и възражение по изготвения редовно и връчен констативен акт от 05.05.2016г., (предхождан и от друг КА от 17.01.2014г., цитиран в него и приложен по делото на л. 68 и сл.), а заключението на вещото лице е потвърдило обективност на фактическите данни досежно вида, размерите и начина на изграждането на строежа. С оглед това, съществени нарушения в административната процедура не се установяват, а интересите на жалбоподателите, участвали чрез пълномощник в съдебното производство, не са били накърнени.

Не се възприема и твърдението за неправилност на решението, поради противоречие с разпоредби на ЗУТ - чл. 225, ал. 2, както и, че заповедта не съдържа конкретно правно основание - в нея изрично е посочена приетата за приложима хипотеза - чл. 225, ал. 2, т. 2 и връзката с чл. 223, ал.1, т. 8 ЗУТ, досежно компетентността на издателя й при строежи от VІ-та категория, какъвто е обсъждания. Касираният съдебен акт е постановен въз основа на обстоен анализ на събраните доказателства, които установяват фактите, приети и от административния орган, а именно, че процесният строеж представлява масивна двукрила порта, изграден над моста на река „С.“ в махала “Ж.“ на [населено място], трайно прикрепен към бетонови колони, изградени върху бетоновите парапети на моста, като над дървената част на портата е изпълнен двускатен дървен навес, покрит със стари керемиди и капаци и с монтирани улуци, който има характера на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съдът правилно е анализирал свидетелските показания, включително и тези на св. Н.К., както и признанията на жалбоподателя Ц. З. в уведомлението й до кмета на общ. Правец от 2013г. за изграждането на строежа от покойния й съпруг, които са съпоставени с останалите доказателства по делото и заключението на назначената СТЕ, за да обоснове извода за годината (1992-1993) на осъществяването му и извършителя на процесния строеж – наследодателят на жалбоподателите. Този извод е в унисон и с посоченото от З., че "портата е наша собственост....на границата на нашия имот...по скицата към решението по гр. д. № 517/1991г. на РС-Ботевград".

Неоснователно е и оплакването, че процесната двукрила порта е предмет на издаденото строително разрешение № 25/1982 г. и протокол за определяне на строителна линия и ниво № 11/09.04.1982г., че същата не е самостоятелен строеж, а е неразделна част от моста, изграден от Строителни войски, а през 1992-1993 Н. З. само е подменил амортизирани/овехтели части на портата, заменяйки ги с дървените крила на масивната порта, което представлявало текущ ремонт. Неоспореното заключение на вещото лица в тази част от касационната жалба не се тълкува според точния му смисъл - констатациите на инж. К. от огледа на място са, че двете стоманобетонни колони, за които е закрепена портата, "са изпълнени върху бетонните парапети на моста", това допълнително изграждане ясно личи и на снимковия материал към цитирания вече КА от 2014г. (л. 72 и л. 73 по делото), а в последното с. з. вещото лице, при предявяването на протокола за дадени линия и ниво № 11/09.04.1982г. е направило конкретизацията, че същият се отнася за строеж "Битово заведение В." и 2 по-малки сгради към него, за който именно строеж е издадено и строителното разрешение № 25/1982 г. Съдът с основание е приел, че по начина на изпълнение и предназначение, изграденото представлява самостоятелен строеж, за който не са налице строителни книжа (ситуационна скица), не е представен и твърдяния като наличен Позволителен билет, изискуеми към момента на изграждането му, съгласно чл. 104, ал. 1, вр. чл. 108, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 1 ППЗТСУ отм. , вр. чл. 159, ал. 1 ЗТСУ отм. и чл. 169 от Наредба № 5 за правила и норми по ЗТСУ отм. , което го определя като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, изграден в ПИ извън урегулирана територия, в нарушение на чл. 48, ал. 8 и чл. 58 ЗУТ, за която няма одобрена КК, имотът не е нанесен и в ПНИ.

Правилна е и преценката, че посоченото в заповедта фактическо основание "неправилно разположен", не рефлектира на законосъобразността й, тъй като не се касае за заповед по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, а за такава по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, като е ирелевантно за спора обстоятелството дали незаконният строеж се намира в имота на жалбоподателите, или в общински имот.

Във връзка с изследваната търпимост на строежа обоснован е изводът, че за извършеното през 1992-1993 г. строителство е приложима хипотезата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, но предпоставките за приложението му не са налице – строежът не съответства на действащ ПУП, доколкото такъв няма за територията, в която се намира и не е бил деклариран от собствениците в определения срок, поради което строежът не е търпим и подлежи на премахване като незаконен.

С оглед така изложените съображения, решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 240/29.03.2017г., постановено по адм. дело № 857/2016г. на Административен съд - София област. Решението е окончателно.