С. А., гражданин на Либерия, е подал касационна жалба против решение № 8431 от 30.12.2016 г. по адм. дело № 11803/2016 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 10975/04.11.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените административнопроизводствените правила и е поискано да бъде отменено.
Председателят на Държавната агенция за бежанците оспорва касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:
Административният съд е установил, че С. А., гражданин на Либерия, по вероизповедание християнин-католик, етническа принадлежност - га, е напуснал Либерия на осемгодишна възраст, установил се в Гана, където пребивавал до 2012 г., след което влязъл легално със самолет в Турция. Там останал два месеца, после влязъл нелегално в Р. Б през месец февруари или март 2013 г. Чужденецът подал молба за закрила, но напуснал страната през септември 2014 г., като преминал нелегално през Сърбия и Унгария, а през декември 2014 г. достигнал до Германия, където отново подал молба за закрила. С решение № 10109 от 04.02.2016 г. на Държавната агенция за бежанците С. А. бил приет отново на територията на Р. Б, на основание чл. 67д, ал. 1 ЗУБ.
С молба вх. № 991/16.03.2016 г. С. А. поискал предоставяне на закрила от Р. Б. На 23.03.2016 г. било проведено интервю, по време на което той посочил, че в Гана бил отгледан от човек на име С. А., чиито имена взел, след като загубил родителите си. Имал завършено основно образование и се обучавал за автомонтьор, като се занимавал с търговия на стоки на дребно. В Гана имал дъщеря на 5 години, която живеела с майка си. Мотивирал е напускането си с причини от икономически характер – не е имал работа и средства за издръжка, като също така посочил, че бил бит от децата на лицето, което го е отгледало поради имотни проблеми, но след 2005 г. вече нямал проблеми с тях.
С решение № 10975/04.11.2016 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С. А. поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ).
От правна страна административният съд приел, че решението е издадено от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът възприел мотивите на административния орган, че по отношение на С. А. липсват основания за предоставяне на закрила, защото изложените от него причини за напускане на страната му на произход са извън приложното поле на ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) и отхвърлил жалбата.
Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението на административния съд не са били допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Първоинстанционният съд е постановил решението въз основа на събраните и обсъдените по делото доказателства, които е преценил по вътрешно убеждение. Съдът е анализирал подробно доказателствата по административната преписка и е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от касационната инстанция.
Неоснователно се поддържа, че административният съд не е взел предвид липсата на мотиви в административния акт на председателя на Държавната агенция на бежанците. Решението на председателя на Държавната агенция за бежанците съдържа фактически и правни основания, които обосновават постановения отказ за предоставяне на статут, поради което съдът не е констатирал нарушение.
Не се оправдава и оплакването, че съдът не е съобразил насоките в решението от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/2007, според което кандидатът за субсидиарна закрила не е длъжен да доказва, че е индивидуално застрашен в страната си по производ по причини или фактори, произтичащи от лични обстоятелства. Административният орган не е поискал представянето на доказателства и не е постановил отказ за предоставяне на статут по съображения, че молбата за закрила не е подкрепена с доказателства. Преценката на административния орган, както и на административния съд, е основана не на липсата на доказателства, представени от чужденеца, а на причини, които сочат на основателни опасения от преследване
Първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че че не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на касационния жалбоподател. Според данните по преписката, С. А. не бил обект на заплаха, която да е в състояние да породи у него основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ). Той не е членувал в политически организации или религиозни организации, общности, не е бил задържан, съден или осъждан. Няма причини да не живее в Гана или Либерия, защото спрямо него не е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Самият той е заявил, че не е имало никакви заплахи спрямо него, а търсел по-добър живот.
Касационната инстанция споделя и извода на административния съд за липсата на необходимост от предоставянето на хуманитарен статут, От историята на кандидата не се установява той да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход поради реална опасност от тежки посегателства - заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ).
На територията на държавата по произход не съществува въоръжен конфликт, така че да има сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. По делото са представени справки относно актуалната ситуация в Либерия и Гана, които са обсъдени от съда. От тях е видно, че в Р. Л обстановката е стабилна, няма заплаха от страна на съседните държави или основание за въоръжена намеса от страна на силите на мисията на ООН в Либерия. По отношение на Р. Г е посочено, че тя е една от най-стабилните в политически аспект държави в африканския регион, с много добър международен отзвук по отношение смяната на властта по мирен начин, като също така тя има една от най-бързо развиващите се икономики на континента.
При отсъствието на отменителни основания решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8431 от 30.12.2016 г. по адм. дело № 11803/2016 г. по описа на Административния съд – София град. Решението не подлежи на обжалване.