Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена от главен юрисконсулт Т. А. в качеството й на процесуален представител срещу Решение №722 от 09.02.2016 г., постановено по адм. дело № 7444/ 2015 г. на Административен съд - София - град (АССГ) в частта, с която е отменено Писмо № 19-02- 26 от 10. 02. 2011 г. на Управителя на НЗОК и е ВЪРНАТО делото, като преписка на органа за ново произнасяне.

Касационният жалбоподател счита решението за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и незаконосъобразно.

Намира, че решаващият съд неправилно е тълкувал и приложил относимото европейско и национално законодателство. Посочва, че ищецът И. А. П. не е подавал до НЗОК заявление за издаване на разрешение за лечение в друга държава членка, поради което и няма как да е налице отказ за издаване на такова разрешение. Твърди, че ищецът без да е получил разрешение от НЗОК постъпва в Клиника „[наименование]“ Франция, където е извършена оперативна интервенция и лечение, което може да бъде извършено и в България.

В писмо получено на 16.06. 2017 г. се уточнява, че касационната жалба е подадена от Управителя на НЗОК.

В представените на 24.11. 2017 г. писмени бележки, подадени от процесуалния представител на Управителя на НЗОК се поддържа касационната жалба. Моли да се потвърди отказа на управителя на НЗОК, обективиран в Писмо № 19-02- 26 от 10. 02. 2011 г.

По делото е постъпила и касационна жалба, подадена от адв. П.- процесуален представител на И. А. П. срещу същото решение, постановено по адм. дело № 7444/ 2015 г. на Административен съд - София - град, в частта, с която е отхвърлено искането за заплащане на реално заплатените разходи в чужбина.

Иска отмяна на решението и да се осъди НЗОК да заплати сторените от И. П. разходи...