Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 2096 от 09.11.2016 г., постановено от Административен съд Пловдив, по адм. дело № 2879 по описа на същия съд за 2014 г., с което е отменен РА № 161400784/09.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 857/28.08.2014 г. от директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради необоснованост - касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът – С. А. Д., чрез адв. Х., оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна поради следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отменил РА № 161400784/09.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 857/28.08.2014 г. от директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП относно установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г., в размер на 3064.76 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 2102.41 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008г., в размер на 5807.25 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 3107.89 лв.; данък по чл....