Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 824/18.05.2017 г., постановено по адм. дело № 1669/2016 г., Административен съд – Пловдив е изменил Ревизионен акт № 16002115008324-091-001 от 13.04.2016г., издаден от Г. Ч. – началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и П. Д. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 403/21.06.2016г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно -осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП, относно допълнително начислен ДДС в размер на 18 199,39 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 104,84 лв., КАТО е намалил данъчното задължение на 13 739,79 лв. и прилежащата лихва – на 3 100,15лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от [фирма], чрез адв. Б. К., в която се оспорват изводите на съда САМО в ЧАСТТА му, касаеща начислен ДДС за периода 29.01.2013 г. – 31.12.2014 г. по установени неосчетоводени фактури с доставчик [фирма] и начислена лихва за дължимия ДДС по тези фактури, както и в частта му относно присъденото в полза на административния орган юрисконсултско възнаграждение съразмерно на посочените задължения. Касаторът прави оплакване, че решението на административния съд в горепосочената част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел за осъществени по смисъла на чл. 6 ЗДДС доставките по фактурите, издадени от [фирма]. След като тези фактури не носят подписа на ревизираното лице, при липса на друга търговска документация, не удостоверяват прехвърляне на право на собственост върху стоките, поради което и незаконосъобразно е прието, че е достигнат оборот за задължителна регистрация по ЗДДС на ЕТ. В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на заявените касационни основания. Искането е за отмяна на решението...