Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс и е образувано по касационна жалба на Народно читалище [ЮЛ] [населено място], чрез пълномощника си по делото, против решение № 25 от 02.05.2017 г., постановено по адм. д. № 1/2017 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата на читалището против Решение по Протокол от 15.12.2016 година на Комисия за разпределение на годишната субсидия за читалищата на територията на О. Д, с което са разпределени средствата за дейност “Читалища” по бюджета за 2016 г.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с приложимия материален закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Претендират се разноски.
Ответната страна – Временна комисия за разпределение на годишната субсидия за читалищата на територията на О. Д, не взема становище по касационната жалба.
Заинтересованите страни - Народно читалище [ЮЛ] [населено място], Народно читалище [ЮЛ] [населено място], Народно читалище [ЮЛ] [населено място], Народно читалище [ЮЛ] [населено място], Народно читалище [ЮЛ] [населено място], Народно читалище [ЮЛ] [населено място], Народно читалище [ЮЛ] [населено място], Народно читалище [ЮЛ] [населено място], Народно читалище [ЮЛ] [населено място], Народно читалище [ЮЛ] [населено място] и Народно читалище [ЮЛ] [населено място], не се представляват и не вземат становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за основателна и излага мотивирано становище за отмяна на обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез отмяна на оспорвания административен акт и връщане на преписката на органа за ново произнасяне.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна.
С обжалваното решение, Административен съд – Габрово е отхвърлил жалбата на Народно читалище [ЮЛ] [населено място] против Решение по Протокол от 15.12.2016 година на Комисията по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ (ЗАКОН ЗЗД НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА) (ЗНЧ) за разпределение на годишната субсидия за читалищата на територията на О. Д (Комисията), с което са разпределени средствата за дейност “Читалища” по бюджета за 2016 г.
Установено е, че Комисията, постановила обжалвания административен акт, е редовно конституирана на основание чл. 23, ал.1 от ЗНЧ със заповед № 726/13.12.2016 г. на кмета на община Д.. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя относно включването на кмета на О. Д като председател на Комисията, като е посочил, че няма пречка за така направения избор. Според съда, ЗНЧ указва, че в състава на комисията следва да има представител на съответната община, като няма законова забрана това да е кметът на общината. Посочено е, че няма пречка, кметът на общината да бъде неин председател.
Подробно е обсъден и безспорният по делото факт, че в състава на Комисията са включени представители на читалища, които нямат право на субсидия за 2016 г., както и че не е включен представител на НЧ [ЮЛ] [населено място]. Съдът е посочил, че в състава на Комисията правилно са включени представители на всички регистрирани читалища, сред които и читалищата без право на субсидия за 2016 г., както и че законосъобразно не е включен представител на НЧ [ЮЛ] [населено място], тъй като това читалище не е развивало дейност през 2016 г. и не е подало своевременно информация за съществуването си в община Д..
Прието е, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като Комисията е провела заседанието си при наличието на кворум, взела е решенията си с обикновено мнозинство и в определения в заповед № 726/13.12.2016 г. на кмета на общината срок по отношение на субсидиране на юридически лица с нестопанска цел, каквито са читалищата, предвидени в Закон за държавния бюджет на Р. Б за 2016 година. Установено е, че Комисията, след редовно проведени обсъждания, е приела Правила за работа, въз основа на които и по-специално на чл. 11, ал. 1 от същите, е постановила крайното си решение, съобразено и с предварително одобрения дневен ред.
Съдът е отхвърлил възражението, че приетото с Решението от 15.12.2016 г. разпределение на предвидените средства по бюджета на общината за дейност „Читалища”, било извършено при несъобразяване с критериите и показателите, утвърдени от министъра на културата и че в приетите Правила от самата Комисия липсвали основни критерии, предвидени в утвърдения от Министъра на културата механизъм. Посочено е от административния съд, че “Механизъм за разпределение на годишната субсидия за читалищата”, утвърден от министъра на културата няма задължителен характер спрямо Комисията, тъй като не е нормативен акт. Изложени са съображения, че съгласно чл. 2 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) /ЗНА/, нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията, или от закон, а според чл. 7, ал.2 от същия закон наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Текстът на чл. 115 от Конституцията предвиждал, че министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди. Необходимо условие, за да породят желаното от издателя им правно действие, е нормативните актове да бъдат обнародвани. Погледнато през призмата на посочените правни норми, за да е налице задължителност на посочения механизъм, според административния съд е било необходимо министърът на културата да издаде наредба във връзка с приложението на чл. 22 от ЗНЧ, с която приема съответния механизъм, наредбата следвало да е обнародвана и да е влязла в сила. В тази връзка, съдът е приел, че прилагайки критериите (Правилата), които сама е приела, Комисията е процедирала законосъобразно.
Оттук, съдът е извършил и контрол за съответствието на крайното решение с приетите правила за работа. Установено е, че Комисията е приела дейността и постигнатите резултати на всяко едно от читалищата да бъде отразена в анкетни карти, като след попълването им и тяхната преценка на проведеното заседание е предвиден механизъм за проверка на изложените данни в анкетните карти. Позовавайки се на Протокол от 15.12.2016 г. на Комисията, съдът е констатирал, че Правилата за работа са напълно спазени с оглед събраните данни за дейността и резултатите на отделните читалища. Този извод е изведен при факта, че по делото не са установени несъответствия в данните, посочени от представителите на отделните читалища. Съдът е обсъдил подробно възраженията на жалбоподателя, относно разликите на определените субсидии с тези от предходната година. Посочено е, че определеният с обжалваното решение конкретен размер на субсидията за съответното читалище е различен от този, определен за същото читалище за предходната година, но този факт не прави решението априори порочно. Размерът на субсидията за читалище можело да по-голям, по-малък или еднакъв с този от предходната година, като това зависело от резултатите, които читалището е получило съобразно възприетите от Комисията критерии, но не и от предходния размер.
Като краен извод, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от надлежен орган в рамките на определената му компетентност, при спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона, без да е налице нарушение на административнопроизводствени правила и е в съответствие с приложимия материален закон.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е проявил процесуална активност и е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, които настоящата инстанция напълно споделя.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ (ЗАКОН ЗЗД НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА) предвидените по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност се разпределят между читалищата от комисия с участието на представител на съответната община и на всяко читалище от общината и се предоставят на читалищата за самостоятелно управление. Назначената от кмета на общината комисия по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ е в изискуемия се от закона състав. Административният съд е направил правилна преценка, че оспореното пред него решение е прието от компетентен орган, в законен състав и с необходимото мнозинство, при отсъствието на нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ (ЗАКОН ЗЗД НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА).
В случая правилно съдът е приел, че обжалваното решение е прието в рамките на предоставената на комисията по чл. 23 от ЗНЧ (ЗАКОН ЗЗД НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА) компетентност и при съблюдаване на изискванията за законност и съразмерност.
Настоящият състав на Върховния административен съд приема за правилен и обоснован извода на решаващия съд във връзка с приетите от комисията по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ „Вътрешни правила за работа“. Предвид липсата в действащото законодателство на нормативен акт, който да регламентира механизъм, по който да бъде разпределена годишната субсидия за читалищата на територията на съответната община, Комисията има правото да приема свои правила за работа и критерии. Обоснован е направеният извод, че всяка надлежно конституирана комисия по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ има право да изработи и приеме свои правила за работа и критерии по които да бъде разпределена годишната субсидия за читалищата на територията на съответната община и това е изпълнено от ответника по касационната жалба. Внасянето от страна на председателя на Комисията на предварително изготвени правила за работа на Комисията не е основание да се приеме, че обсъждането им, респ. приемането им е опорочено. Съществен в случая е фактът, че внесените като проект правила са надлежно и редовно разгледани от Комисията и впоследствие приети.
Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за липса на мотиви при приемането на процесното решение. Правни и фактически мотиви се съдържат в одобрените от комисията вътрешни правила за нейната работа. Цялата приложена преписка по издаването на процесното решение по делото съдържа подробно отразени фактически и правни основания за приемането му. Следва да бъде отбелязано, че константната съдебна практика неотклонно споделя идеята, че когато мотивите за издаването на акта съществуват в преписката по издаването му и след като той им съответства, това е достатъчно, за да е налице връзка между тези мотиви и акта, като се счита, че органът ги приема.
Видно от представените доказателства по делото и от административната преписка касационният жалбоподател, както и останалите заинтересовани страни, са имали възможността и са се запознали с всички мотиви, включително и съдържащите се в преписката по издаването на акта, т. е. самите те са взели активно участие в процеса по изготвянето на крайния акт на всички етапи, като са били назначени със заповедта на кмета, съдържаща подробно изложени фактически и правни основания.
Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25 от 02.05.2017 г., постановено по адм. дело № 1/2017 г. по описа на Административен съд - Габрово. Решението не подлежи на обжалване.