Образувано е по касационната жалба на контрольор автомобилен транспорт в [фирма] /[фирма]/, подадена чрез пълномощник, против решение № 5193 от 18.07.2016 г., постановено по адм. д.№2250/ 2016 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил приложена от административния орган принудителна административна мярка "поставяне на техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство", по жалба на [фирма]. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл.209, т.3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил чл.99 от Закон за движение по пътищата и разпоредбите на Наредба за организацията на движението на територията на Столична община, приета от Столичиня общински съвет, касаещи правилата за паркиране в зоните за платен почасов престой. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество, при което съдът да отхвърли подадената от дружеството жалба като неоснователна.
О. [], чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на материалния закон. Първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразна принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, приложена от контрольор автомобилен транспорт в [фирма] [населено място], на [фирма], изразяваща се в принудително задържане на собствения на дружеството микробус "Ивеко" с ДК [рег. номер на МПС] с техническо средство тип "скоба" на 23.02.2016 г. в [населено място]. За да постанови този резултат съдът е приел, че въпреки безспорната принадлежност на конкретния участък към зоната за платено почасово паркиране "зелена зона", конкретното място, на което е паркирано превозното средство на дружеството, не попада в обхвата на режима за платено почасово паркиране. Този извод е съобразил с представените по делото и обсъдени релевантни доказателства, от които е установил, че мястото, на което е спрял микробусът, е било с пътна маркировка М14 "Начупена линия" - място, забранено за паркиране на МПС, съгласно чл.65, т.5 ППЗДвП.
При безспорно установените факти по делото съдът е заключил, че принудителната административна мярка е постановена от компетентен орган и в допустимата от закона, но в противоречие с материалноправните разпоредби на Закон за движение по пътищата и Наредба за организацията на движението на територията на Столична община в частта, касаеща нормативноустановените правила за разрешено почасово паркиране и престой в платена зона. След анализ на представените с административната преписка доказателства и при съобразяване на относимата нормативна уредба съдът е заключил, че за констатираното от служителя на [фирма] нарушение законът не предвижда прилагане на мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Посочил е, че при наличие на забрана по чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП за престой и паркиране на платното за движение, непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, служителите на [фирма] не могат принудително да задържат МПС чрез поставяне на "скоба", която мярка е приложима при паркиране на място в "зелена зона", обозначено по съответния ред. След като мястото на спрялото МПС е маркирано като място, забранено за спиране по закон, то конкретната ПАМ е неприложима, защото то е изначално изключено като място за паркиране и престой. Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е стигнал до обоснован правен извод за незаконосъобразност на мярката за административна принуда, като разпоредена при неправилно приложение на материалноправните разпоредби.
Представен е снимков материал, видно от който автомобилът е паркиран на място, обозначено с начупена непрекъсната линия М14. Същевременно мястото попада в обхвата на зона за почасово платено паркиране "зелена зона". За престоя не е била заплатена дължимата цена (с SMS или талон), вследствие на което на място е пристигнал екип от [фирма]. В изпълнение на правомощията си касаторът в настоящото производство е приложил предвидената в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП мярка за административна принуда – "принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП".
Спорът между страните е досежно приложимостта на режима за почасово платено паркиране по отношение на местата в съответните зони, които по закон са забранени за паркиране. Този въпрос е обуславящ преценката за правомерността на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, а отговорът следва при съобразяване на относимата нормативна уредба и правната характеристика на конкретната принудителната административна мярка.
ПАМ са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно тълкуване, защото засягат директно правната сфера на адресата. В случая процесната ПАМ е регламентирана в нормата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, съгласно която службите за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство.
По силата на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за организацията на движението на територията на Столична община пътно превозно средство, което е паркирано в нарушение на чл. 47, може да бъде принудително задържано чрез използването на техническо средство "скоба". Оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство, таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на блокираните пътни превозни средства, се организира и осъществява от общинското дружество [фирма] по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и сл. ЗДвП.
При тази нормативна уредба фактическият състав на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е ясно установен в законовата норма - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Елементите на фактическия състав трябва да са налице кумулативно.
В конкретния казус не е обективирана първата материалноправна предпоставка, обуславяща приложимост на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП – не е налице паркиране на превозното средство на място в зона, определена за платено паркиране. Касационната инстанция изцяло възприема изложените от първоинстанционния съд мотиви, че в териториалния обхват на почасово платената зона за паркиране не влизат местата, на които по закон са забранени престоят и паркирането на ППС. Смисълът на употребения от законодателя термин "зона" е пространство, определена територия, чиито граници – улици и булеварди, очертават териториалния обхват на въведения режим на почасово платено паркиране на ППС. В рамките на тази територия се включват съответните разрешени, определени и обозначени за това места за паркиране. Съответно, вън от обхвата на зоната остават местата, на които по закон е забранено престоят и паркирането.
По делото е безспорно установено, че автомобилът на дружеството е бил паркиран на място, обозначено с начупена линия М14. Съгласно чл. 65, т. 5 от Правилник за прилагане на ЗДвП "Начупена линия" - М14 очертава площ, забранена за паркиране на ППС.Уената с нормативен акт забрана за престой и паркиране не би могла да бъде валидирана чрез заплащане на регламентираната такса за паркиране, в какъвто смисъл са доводите на касационния жалбоподател. Както правилно е заключил съда, с приложената мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП очевидно няма да бъде преустановено действието на водача на микробуса, с което е затруднил достъпа до сградата и гаражите, а напротив - с удължаването на престоя на ППС ще се създадат предпоставки за допълнително утежняване на пътната обстановка и в крайна сметка до състояние на продължаване на вредните последици от нарушението.
По изложените съображения съдебният състав пирема, че обжалваното решение решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Касационния ответник е направил своевременно искане за присъждане на съдебни разноски пред настоящата инстанция. С оглед изхода на правния спор и представените доказателства - договор за правна защита и съдействие от 6.11.2017 г., на [фирма] следва да бъдат заплатени съдебни разходи в размер на 300 лв. - уговорено и платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5193 от 18.07.2016 г., постановено по адм. д.№2250/ 2016 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място],[жк], [улица], магазин [номер] направените по делото разноски в размер на 300 лв. /триста лева/. Решението е окончателно.