Образувано е по касационната жалба на Н. Д. Б. от [населено място], чрез пълномощник, против решение №5047 от 14.07.2016 г., постановено по адм. д.№711/2016 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на Б. срещу решение от 5.01.2016 г. на Факултетния съвет /ФС/ на [наименование] /[наименование]/ при [ЮЛ] /[ЮЛ]/ за избор на Т. И. Ч. на длъжност "главен асистент" към Катедра "Масивни конструкции", професионално направление 5.7 "Архитектура, строителство и геодезия", научна специалност "Строителни конструкции" и срещу обявения конкурс.
Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл.209, т.3 АПК. Твърди, че съдът не е третирал страните равнопоставено при разпределение на доказателствената тежест, като не е допуснал до разпит поискани от Б. свидетели. Счита, че допълнителните критерии за оценяване в конкурса не са оповестени на кандидатите, а обстоятелството, че такъв ред не е предвиден в правилниците на учебното заведение не означава, че органът е освободен от задължението си да ги обяви. Според касатора, съдът не е събрал доказателства за установяване твърденията на Б. за злоупотреба с права от страна на научното жури, както и не е съобразил липсата на относими към конкурса документи, в отсъствието на които научното жури е взело своето решение в полза на спечелилия конкурса кандидат. Иска отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора, при което съдът отмени атакуваното решение на ФС на [наименование] при [ЮЛ] и "анулира" проведения конкурс. П. разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - Факултетният съвет при [наименование] на [ЮЛ], чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по приложен списък.
Ответникът Т. И. Ч., чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на разноските за настоящата инстанция съгласно представен списък.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено и в съвкупност относимите към спора писмени и гласни доказателства. Изложил е подробно релевантната фактическа обстановка, обосновал е изводите си въз основа на установените факти и обстоятелства, като се е мотивирал относно кредитираните от него доказателства.
Съдът е установил, че с решение по т. 1 от Протокол № 22/01.07.2015г. Академичният съвет на [ЮЛ] е обявил конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“ за нуждите на катедра „Масивни конструкции“ при [наименование] на Университета, като решението е публикувано в Държавен вестник. За участие в конкурса заявления с приложени документи са подали жалбоподателят д-р и.. Н. Б., д-р и.. К. В. и д-р и.. Т. Ч.. Със заповед № 1250/12.11.2015г. ректорът е назначил комисия за допускане на кандидатите за участие в конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“ със срок до 26.11.2015г. С решение от 19.11.2015 г. комисията е допуснала до участие в конкурса и тримата кандидати. Последните са уведомени писмено, че са допуснати до конкурсния изпит, както и за датата, часа и мястото на изпита.
От данните по делото съдът е констатирал, че със заповед № 1249/12.11.2015г. е определен съставът на научното жури /НЖ/ от петима редовни и двама резервни членове. Приет е и конспект за провеждане на конкурсния изпит. Той е предоставен на кандидатите. Съдът е установил от събраните по делото гласни доказателства, че на кандидатите е бил разяснен начинът на оценяване, както е приет от НЖ - при оценка "слаб" на теоретичния изпит кандидатът няма да бъде допускан до участие в следващия етап.
На заседанието от 11.12.2015 г. НЖ е обсъдило преподавателската и научноизследователската дейност на кандидатите. На 18.12.2015 г. е изготвило становища по представените материали от всеки един от кандидатите. По отношение на кандидата Б. е направило заключение, че учебната и практическата му подготовка отговарят на изискванията, но не и научно-приложната му дейност, за която журито е дало отрицателна оценка. Съдът е обсъдил протоколите от проведения изпит и е констатирал, че кандидата Б. е получил оценка "слаб 2" на писмения изпит, поради което не е допуснат до устен. С решение по протокол от 18.12.2015г. НЖ е взело решение да предложи на ФС на [наименование] за избор на инж. Т. Ч. за заемане на академичната длъжност "главен асистент“ в професионално направление 5.7. „Архитектура, строителство и геодезия, научна специалност "Строителни конструкции".
С оспореното пред първоинстанционния съд решение по протокол № 42 от 05.01.2016 г. Факултетният съвет е избрал д-р и.. Ч. за заемане на академичната длъжност, а със заповед № 10/11.01.2016 г. ректорът на [ЮЛ] е утвърдил избора.
Съдът е приел в изводите си, че при издаване на атакувания административен акт органът не е допуснал нарушения на административнопроцесуалните правила, които да бъдат определени като съществени и водещи до неговата отмяна, и в съответствие с материалноправните разпоредби. Решението е правилно.
След съвкупен анализ на доказателствата първоинстанционният съд е приел, че проведената процедура е съобразена с разпоредбите чл.17 – чл. 23 ЗРАСРБ; глава трета, раздел втори от Правилник за прилагане на ЗРАСРБ и Правилник за трудовата дейност и изискванията за придобиване на научната степен „доктор на науките“ и заемане на академичните длъжности „асистент“, „главен асистент“, „доцент“ и „професор“ в [ЮЛ]. По възраженията на оспорващия, които се поддържат и пред касационната инстанция, първоинстанционният съд е посочил, че критериите за оценяване в конкурса не са определени в нарушение на чл.75, ал. 2 от Правилника. В съответствие с чл. 48, ал. 3 от Правилник за прилагане на ЗРАСРБ и чл. 77, ал. 3 от Правилника на [ЮЛ] на допуснатите кандидати е предоставен конспект и информацията за датата, часа и мястото на конкурсния изпит. На заседание от 9.11.2015 г. на катедрения съвет са определени приложимите критерии за конкурса за академичната длъжност „главен асистент“ - еднакви като тези за асистент и докторант.
От събраните гласни доказателства съдът е установил, че критериите за оценяване са били разяснени в деня на конкурсния изпит чрез тяхното прочитане, допълнителни насоки са дадени още при получаване на конспектите от кандидатите. Тези факти не са оборени в производството по надлежния ред от страна на жалбоподателя, по-скоро неговите твърдения са, че не са изготвени допълнителни критерии.
Неоснователно е касационното възражение, че съдът неправилно е тълкувал чл. 75, ал. 2 от Правилника на [ЮЛ]. В чл. 46 от Правилник за прилагане на ЗРАСРБ са предвидени критериите за оценка при конкурс за „главен асистент“, като в чл.46, ал.3 е предоставена възможност, а не задължение, на университетите да допълват критериите. Аналогични са и въведените с чл. 75, ал. 1 от Правилника на [ЮЛ] критерии. Правилен е изводът на съда, че кандидатите се оценяват по критериите, предвидени в чл. 75, ал. 1 от Правилника на [ЮЛ] и по тези по ал. 2, но в случай, че такива са предвидени. Не е задължително предвиждането на допълнителни критерии. От данните по преписката е безспорно, че редът за оценяването в конкурса е определен с протокола от 09.11.2015 г.
Обосновано, в съответствие с доказателствата, първоинстанционният съд е приел за неоснователни възраженията на Б. във връзка с предварителните разговори с кандидата и "нагласата" на НЖ за отстраняването му. Не е установено по делото, че конкурсната процедура е опорочена, тъй като с кандидата е проведен разговор, в който е посъветван да се откаже, защото част от представените трудове са в съавторство, а други са взаимствани. Нещо повече, Научното жури е колективен орган, неговата оценка за научно-приложната дейност на кандидата е съвкупна от всички оценки на членовете на журито. От данните по делото е видно, че искането на Б. за замяна на член на НЖ не е удовлетворено.
Научното жури е колективен орган, създаден за всяка конкретна процедура, чиито статут е уреден в чл. 29а, вр. с чл. 4 от ЗРАСРБ. Съставът му се предлага от първичното звено и се утвърждава от Факултетния или Научния съвет. Изцяло в компетенциите на НЖ е оценяването на кандидатите по чл. 29б от този закон, при спазване на нормативноустановените критерии. Неговите актове нямат самостоятелно правно значение, а подпомагат работата на ФС/НС, който провежда избора за заемане на съответната длъжност. Предложението на НЖ е не само експертно становище от специализиран в съответната област орган, но и условие за сезиране и произнасяне на ФС. В този смисъл актът на НЖ е елемент от сложния фактически състав по чл. 29, ал. 3 от ЗРАСРБ, насочен към учредяване на трудово правоотношение за определена длъжност. Окончателното решение се взема от Факултетния съвет.
НЖ е експертен орган, изпълняващ ролята на оценител, съобразно критериите, утвърдени от закона и доразвити в Правилник за неговото приложение и съответния вътрешен акт на висшето училище. Предложението съставлява единствено оформяне на становище за мотивиране на административния орган при издаване на административния акт. Предложението не обвързва административния орган при вземане на решение. Произнасянето на НЖ е необходима предпоставка за по-нататъшното развитие на процедурата. Съгласно решение № 11 от 5.10.2010 г. на КС на РБ, със своите решения НЖ установява права, които не са правопораждащ за заемането на длъжността факт.
Преценката за заемане на академична длъжност от кандидата се извършва от ФС.Ните решения за избор в конкурсните процедури за заемане на академична длъжност по ЗРАСРБ са израз на оперативната му самостоятелност. Дали да бъде избран или не предложеният от НЖ кандидат за съответната академична длъжност, е в правомощията на ФС. В качеството му на решаващ орган той не е обвързан от становището и предложението на НЖ. В конкретния случай мотивите към акта на ФС се съдържат в предложението на помощния орган. С решението на компетентния орган възникват визираните в закона материалноправни последици. Преценката на органа по същество е преценка по целесъобразност, която, както е посочил и първоинстанционният съд, не подлежи на съдебен контрол.
Неоснователен е касационният довод, че въпреки липсата на доказателства за преподавателските часове на кандидата Ч., тя е получила най-висока оценка. Видно от приложените по делото становища на НЖ за всеки от кандидатите, за жалбоподателя е отчетена учебната му дейност за период 2011 г. - 2015 г. и понастоящем. За кандидата Ч. също е отчетена учебна дейност за период от 2011 г. и понастоящем. Представените в съдебното производство удостоверения за преподавателски часове от страна на Ч. са във връзка с твърденията на жалбоподателя, че липсват такива. В хода на конкурса научното жури е обсъдило преподавателската дейност на кандидатите.
Първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е уважил доказателствени искания на жалбоподателя с определението си от 18.02.2016 г. В мотивите си съдът правилно е приел, че исканията в една част са недопустими, а в друга - неотносими, тъй като касаят правни заключения, а не факти. Съдът е предоставил процесуална възможност и е указал на страните да ангажират доказателства в подкрепа на становищата си, но несъбирането на недопустими и неотносими за изясняване на конкретни факти доказателства не представлява нарушение на съдопроизводствените правила.
Като е отхвърлил жалбата на Н. Б., съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на правния спор и представените доказателства, своевременно направените искания от ответниците за присъждане на разноските по делото са основателни. Същите са доказани и по размер, поради което в тежест на касатора следва да бъдат възложени разноски в размер на 400 лв., дължими на [ЮЛ], както и 400 лв. разноски на Т. Ч.. Направеното от пълномощника на касатора възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, вр. с чл.144 АПК е неоснователно, тъй като размерът на разноските за всеки от ответниците е по-нисък от определения такъв съгласно чл.8, ал.3 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №№5047 от 14.07.2016 г. по адм. д.№711/2016 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Н. Д. Б. от [населено място], кв. Д., [улица] да заплати на [ЮЛ], [населено място], [улица] разноските по делото в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
ОСЪЖДА Н. Д. Б. от [населено място], кв. Д., [улица] да заплати на Т. И. Ч., [населено място],[жк]II, [жилищен адрес] направените по делото разноски от 400 лв. /четиристотин лева/.
Решението е окончателно.