О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3457

гр. София, 01.07.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 4244/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. П. К. – М. и А. К. М., и двамата от [населено място], срещу въззивно решение № 3698 от 20.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 10632/2022 г. на Софийския градски съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 20022833 от 18.03.2022 г., поправено с решение № 20045890 от 04.07.2022 г. и с решение № 20049416 от 21.07.2022 г., постановени по гр. д. № 36272/2020 г. на Софийския районен съд в частта, с която на основание чл. 30, ал. 1 ЗН е намалено завещателното разпореждане на П. А. К., починал на 27.03.2013 г., направено със саморъчно универсално завещание от 11.03.1984 г. в полза на съпругата му В. Б. К. с 1/4 ид. част и е възстановена запазената част на Т. П. К. – Г., и В. П. К. – М. и А. К. М., като последващи приобретатели на завещаното имущество, са осъдени да й заплатят солидарно паричната равностойност на възстановения й дял от наследството на баща й в размер на 40 730 лв., както и на основание чл. 30, ал. 1 ЗН е възстановена запазената част на Т. П. К. – Г. от наследството на майка й В. Б. К., накърнена с направено от нея дарение от 05.04.2016 г. в полза на В. П. К. – М. с 29,16% и е възстановена в полза на ищцата 29,16% от собствеността върху апартамент с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], вх. Г, ет. 3, ап. 6, с площ от 95,61 кв. м, заедно с прилежащото му мазе № 6, и 7,848 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж. Със същото решение е допусната съдебна делба на посочения апартамент между Т. П. К. – Г., В. П. К. – М. и А. К. М., при квоти: 25,50 % за първата и 74,50 % за останалите двама съделители.

Постъпила е и частна жалба срещу посоченото въззивно решение в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане въззивна жалба вх. № 25056496 от 01.08.2022 г. на В. М. и А. М. срещу решение № 20045890 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 36272/20 г. на Софийския районен съд в обжалваните части, като производството в тези части е прекратено.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищцата в първоинстанционното производство Т. Г. и ответницата В. М. са наследници по закон - дъщери на П. А. К., починал на 27.03.2013 г., и на В. Б. К., починала на 24.07.2020 г. Към момента на откриване на наследството на П. К. негови наследници по закон са били преживялата му съпруга В. Б. К. и двете му дъщери. Със саморъчно завещание от 19.03.1984 г., обявено на 11.04.2019 г. от нотариус В. Г., П. К. е завещал на съпругата си всичките си спестявания, движими и недвижими имоти, които ще останат след смъртта му. Според заключението на приетата по делото съдебно-графическа експертиза ръкописният текст и подписът „завещател“ в саморъчното завещание от 19.03.1984 г. са написани и положени от П. К.. По време на брака си наследодателите са придобили собствеността върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], вилна зона „Ч.“, ведно с построената в имота едноетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 42 кв. м, с идентификатор ***, както и апартамент № 6, находящ се на ет. 3, вх. Г, в жилищна сграда на [улица], район „К. с.“, [населено място], със застроена площ от 95,61 кв. м. С договор за дарение от 05.04.2016 г., обективиран в нот. акт № 34/2016 г., В. Б. К. е дарила на ответницата 4/6 ид. части от апартамента, а с договор за покупко-продажба по нот. акт № 92/11.07.2019 г. й е продала 2/6 ид. части от него. С нот. акт № 73/26.03.2019 г. В. К. е прехвърлила на дъщеря си В. М. собствените си 4/6 ид. части от имота в [населено място] срещу задължение за гледане и издръжка, а с нот. акт № 19/18.07.2019 г. й е продала останалите 2/6 ид. части от поземления имот и вилната сграда с идентификатор ***, както и цялата сграда с идентификатор ***. Според заключението на приетата по делото оценителна експертиза пазарната стойност на недвижимото имущество, предмет на завещанието на П. К., към момента на смъртта му възлиза на сумата от 325 840 лв. Тъй като същият е притежавал половината от това имущество (имотите са били СИО), то стойността на завещаните имоти към момента на смъртта му възлиза на 162 920 лв.

С оглед на така установената по делото фактическа обстановка въззивният съд е приел, че претенцията за намаляване на завещателни или дарствени разпореждания е самостоятелно субективно потестативно право. Това право може да бъде упражнено, както с предявяване на самостоятелен иск, така и с възражение по предявен вещен иск или иск за делба. Когато правото да се иска възстановяване на запазена част е упражнено в делбеното производство чрез възражение, съдът е длъжен да се произнесе по него с решението по съществото на спора с изричен диспозитив, като по този начин формира сила на пресъдено нещо по тази претенция.

Позовавайки се на практиката на ВКС /решение № 404 от 03.01.2012 г. по гр. д. № 995/2010 г., I г. о./, въззивният съд е приел, че в случаите, когато облагодетелстваното със завещанието, респ. дарението, лице е починало преди предявяване на иска или на възражението, и наследниците на завещателя с право на запазена част от наследството му се явяват наследници по закон и на облагодетелстваното (ползващото се от завещанието) лице, правото им да искат възстановяване на запазената си част от наследството на завещателя не се счита погасено само поради факта, че се явяват наследници и на ползващия се от завещанието. Не е налице сливане на качеството на ищец и на ответник по искането по чл. 30, ал. 1 ЗН в случаите, когато облагодетелстваното лице се е разпоредило чрез сделка с част от завещаното имущество в полза на друг наследник по закон, различен от предявилия иска за възстановяване. Обстоятелството, че със завещания/дарения имот е извършено разпореждане, е без правно значение, тъй като възстановяването на запазената част, доколкото делбеният имот не може да бъде върнат в наследството, следва да бъде стойностно. С оглед на това въззивният съд е приел, че възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН, направено от ищцата, за възстановяване на запазената част от наследството на П. К., чрез намаляване на направеното от него завещателно разпореждане, е допустимо, въпреки че тя се явява наследник по закон на ползващата се от завещанието В. Б. К.. Запазената част на ищцата съгласно чл. 29, ал. 3 ЗН е в размер на 1/4. Завещавайки цялото си имущество на съпругата си, завещателят П. К. е надхвърлил разполагаемата си част и е накърнил запазената част на ищцата от наследството му. Доколкото приживе В. Б. К. се е разпоредила изцяло със завещаното й от съпруга й П. К. имущество в полза на дъщеря си В. М. и нейния съпруг А. М. (сключени са възмездни договори по време на барака им), като към момента на извършване на последните разпоредителни сделки са изтекли повече от пет години от смъртта на П. К., и В. Б. К. е починала преди предявяване на искането за възстановяване на запазената част от наследството на П. К., единственият начин, чрез който може да се извърши възстановяване на запазената част от наследството на наследодателя П. К. на наследника, упражнил правото да иска възстановяване на запазената част, т. е. на ищцата, е като й бъде присъдена паричната равностойност на тази част, според цената към момента на намаляването /арг. от чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗН/. Уважаването на искането по чл. 30, ал. 1 ЗН при липсата на предпоставките на чл. 37, ал. 1 ЗН предпоставя присъждането на дължимата парична равностойност на накърнената запазена част на ищцата. Не е необходимо при възражение по чл. 30, ал. 1 ЗН ищецът изрично да е поискал присъждане на паричната равностойност на накърнената запазена част, тъй като преценката за начина, по който следва да се извърши възстановяването на запазената част, се извършва от съда, при спазване на разпоредбите на чл. 32 – чл. 37 ЗН. Общата стойност на притежаваното от П. К. имущество, предмет на завещателното разпореждане от 19.03.1984 г., по цени към момента на намаляването е 269 147 лв. (съгласно заключението на приетата по делото оценителна експертиза), като стойността на запазената част на ищцата възлиза на сумата от 67 286,75 лв. С първоинстанционното решение ответниците са осъдени на основание чл. 32 СК солидарно да заплатят на ищцата сумата в размер на 40 730 лв., изчислена неправилно от първоинстанционния съд съобразно стойността на имуществото към момента на откриване на наследството на наследодателя, но с оглед установената в ГПК забрана за влошаване на положението на жалбоподателите и предвид обстоятелството, че ищцата не е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в тази част, въззивният съд го е потвърдил.

По отношение на искането за възстановяване на запазената част от наследството на В. Б. К. чрез намаляване на направеното от нея дарение на 4/6 ид. части от апартамента, находящ се в [населено място], въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на ищцата е в размер на 1/3 от наследството на нейната майка, която приживе се е разпоредила с цялото си имущество, като е сключила договор за дарение, договор за издръжка и гледане и два договора за покупко-продажба. При накърняване на запазената част с дарение, което изчерпва цялото наследствено имущество, не е необходимо формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН, а намалението, съответно възстановяването на запазената част, се извършва в дробна част от цялото имущество. В случая, в масата на наследството на В. Б. К. не следва да се включва 100 % от собствеността на апартамента, а само 87,50 %, тъй като 12,50 % от собствеността се възстановяват на ищцата по уваженото й възражение по чл. 30 ЗН от наследството на баща й, поради което тези 12,50 % не могат да се считат за притежавани от прехвърлителката. В противен случай тези 12,50 % биха участвали отново при определяне на запазената част на ищцата от наследството на майка й, което би довело до накърняване на интересите на страните по делото. Доколкото размерът на запазената част на ищцата от наследството на майка й е в размер на 1/3, това представлява 29,16 % от апартамента. С дарението В. Б. К. се е разпоредила с 4/6 ид. ч. (58,33 %) от апартамента, а с продажбата се е разпоредила с 2/6 (29,17 %) от него. Следователно с дарението запазената част на ищцата от наследството на майка й в размер на 29,16 % е накърнена и е възстановена в този размер. Предвид уважаването на възражението на ищцата за възстановяване на запазената част от наследството на майка й чрез намаляване на дарението на апартамента с 29,16 %, което намаляване е спрямо 87,50 % от собствеността върху апартамента, и при превръщането на тези 29,16 % от 87,50 % към процент от цяло (100 %), се получава 25,50 % от цялото право на собственост. Следователно ищцата е придобила 25,50 % от цялото право на собственост върху процесния апартамент, а останалите 74,50 % са придобити от ответниците чрез посочените сделки с В. Б. К.. С оглед на това съдът е допуснал делба на процесния апартамент между страните при квоти: 25,50 % за ищцата и 74,50 % за ответниците.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. По предявен иск за делба на недвижими имоти с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, допустимо ли е ищецът да предявява възражения за намаляване на завещателни разпореждания и дарения по чл. 30, ал. 1 ЗН, след като той е предявил иска за делба; 2. Може ли ищецът по иск за делба на недвижими имоти да предяви възражение за намаляване на завещателни разпореждания и дарения по чл. 30, ал. 1 ЗН, след като възражението не подлежи на вписване; 3. Допустимо ли е ищецът предявил иск за делба по реда на чл. 34, ал. 1 ЗС, като вместо да предяви иска по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на завещателни разпореждания и дарения, да предявява възражение по тези претенции; В този случай срещу какво и срещу кого възразява ищецът, след като той е инициатор за делбеното производство; 4. Може ли да се допусне до делба недвижим имот, една част от който е бил придобит по силата на завещателни разпореждания, а другата част е принадлежала на облагодетелстваното от завещанието лице, което след като е приело наследството на своя наследодател, се е разпоредило изцяло с този имот и същият след извършените разпоредителни сделки не се намира в неговия патримониум и съответно в наследството; 5. Допустимо ли е, без да е бил предявен и уважен с влязло в сила съдебно решение съответния иск (чл. 37, ал. 1 ЗН), третите лица, придобили чрез възмездни и безвъзмездни правни сделки от облагодетелстваното от завещанието лице съответния недвижим имот (имоти) или идеална част от такъв имот (имоти), да бъдат осъдени да заплатят паричната равностойност на наследствените дялове на наследниците с накърнени запазени части; 6. Допустимо ли е да бъде допусната и извършена делба на недвижим имот, идеална част от който е бил придобит по силата на завещание, след като същият имот е бил отчужден от облагодетелстваното от завещанието лице (заветника или наследника по завещание) в полза на трети лица, без имотът да е бил върнат в наследството по съответния правен ред; 7. За да бъде върнат в наследството недвижимия имот, който е бил прехвърлен от облагодетелстваното от завещанието лице на трети лица, необходимо ли е ищецът в производството за делба по чл. 34, ал. 1 ЗС да предяви в същото или в отделно производство конститутивния иск с правно основание чл. 37, ал. 1 ЗН; 8. Възможно ли е без проведен иск по чл. 37, ал. 1 ЗН имотът, който е бил отчужден от облагодетелстваното от завещанието лице в полза на трети лица, да бъде върнат в наследството; 9. Допустимо ли е без наличието на успешно проведен иск по чл. 37, ал. 1 ЗН или съответен друг иск, третите лица придобили собствеността върху прехвърлените недвижими имоти, да бъдат осъдени да възмездят наследниците със запазени части, като им заплатят съответната парична равностойност; 10. Третите лица, които са придобили възмездно или безвъзмездно недвижим имот или недвижими имоти или идеални части от такива имоти, които са били предмет на завещание или дарение в полза на дадено облагодетелствано лице, които са намалени по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН, запазват ли придобитите права от облагодетелстваното от завещанието или дарението лице по тези прехвърлителни сделки и може ли без успешно проведен иск по чл. 37 ЗН този имот или имоти да бъдат предмет на делба между наследниците. Релевират се и основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК.

Ответната страна по жалбата е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

По отношение на първите три поставени въпроса относно възможността искането за възстановяване на запазена част от наследството да бъде заявено в делбеното производство под формата на иск или възражение, е налице практика на ВКС - решение № 177 от 28.05.2011 г. по гр. д. № 844/2010 г., II г. о., съгласно която искането за възстановяване на запазена част от наследството може да бъде заявено в делбеното производство под формата на иск, още в исковата молба, и под формата на възражение, както от страна на ответника, така и от предявилото иска за делба лице. Във всеки случай съдът е длъжен да разгледа искането по същество независимо дали е заявено под формата на иск или под формата на възражение, ако то изхожда от лице, имащо качеството наследник с право на запазена част по смисъла на чл. 28 ЗН.

Четвъртият въпрос е формулиран според твърденията на касаторите без да се отчита наличието на уважен иск по чл. 30 ЗН и е по съществото на спора, поради което също не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.

По отношение на петия въпрос и свързания с него девети въпрос следва да се посочи, че с решение № 404 от 03.01.2012 г. по гр. д. № 995/2010 г. на ВКС, I г. о., е прието, че в случаите, когато облагодетелстваният се е разпоредил чрез сделка със завещаното имущество, извършеното разпореждане е без правно значение, тъй като в този случай възстановяването на запазената част ще бъде извършено чрез присъждане на паричната равностойност на тази част. В този смисъл е и решение № 14 от 14.02.2019 г. по гр. д. № 953/2018 г. на ВКС, I г. о.

Следващите три поставени въпроса, посочени по-горе, също са формулирани според твърденията на касаторите и не съответстват на фактите по делото, тъй като съсобствеността върху допуснатия до делба имот е възникнала въз основа на намаляване на дарение, респ. възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на нейната майка на основание чл. 30 ЗН.

Последният поставен въпрос е теоретичен и твърде общо формулиран, за да може да обуслови касационното обжалване на въззивното решение съгласно посочените по-горе задължителни разяснения.

По отношение на поставените въпроси от № 4 до № 10 касаторите се позовават на противоречие на въззвното решение с практика на ВКС - решение № 655 от 29.06.2009 г. по гр. д. № 1475/2008 г., І г. о. и др., според която при прехвърляне на завещания имот на трето лице и не са налице условията за предявяване на иск по чл. 37 ЗН имотът не би могъл да се върне в наследството и това лице не може да бъде задължено да възмезди наследниците за накърнените им запазени части. Тази практика обаче не се отнася да настоящия случай, респ. противоречие с нея не е налице, тъй като касаторката е не само лице, на което завещаният имот е прехвърлен от лицето, в чиято полза е направено завещанието, но е и наследник по закон както на завещателя, така и на заветника, легитимиран да отговаря по предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН.

Разрешаването на поставените правни въпроси в съответствие с практиката на ВКС, която няма основание да бъде променяна, изключва приложението на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, респ. визираните в т. 4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки по отношение на тях не са налице.

Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост, нито е очевидно неправилно. Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходима преценка на доказателствата по делото. В случая от съдържанието на мотивите на въззивното решение не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касатора евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани и като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС, тъй като предпоставят обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства.

С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

По частната жалба срещу въззивното решение в частта му, с която е оставена без разглеждане въззивна жалба вх. № 25056496 от 01.08.2022 г. на В. П. К. – М. и А. К. М.:

С въззивната жалба от 01.08.2022 г. се обжалва решение № 20045890 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 36272/2020 г. на Софийския районен съд в частта, с която първоинстанционният съд не се е произнесъл по останалите искания за поправка на очевидни фактически грешки в решението от 18.03.2022 г., посочени в молба с вх. № 25042511/30.05.2022 г. Въззивният съд е приел, че очевидните грешки в диспозитива на решението от 18.03.2022 г., касаещи имената на страните, са отстранени от първоинстанционния съд с решение № 20049416 от 21.07.2022 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, което е неразделна част от решението от 18.03.2022 г., поради което за жалбоподателите не е налице правен интерес да обжалват решението от 04.07.2022 г. в посочената част. За тях не е налице интерес да обжалват това решение и в частта, с която съдът не се е произнесъл по молбата с вх. № 25042511/30.05.2022 г. за изменение или допълване на мотивите на решението от 18.03.2022 г., тъй като с влязло в сила решение № 20051348 от 02.08.2022 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, идентично искане, обективирано в молба с вх. № 25056497/01.08.2022 г., е оставено без уважение. С оглед на това въззивният съд е приел, че въззивна жалба с вх. № 25056496/01.08.2022 г. следва да се остави без разглеждане поради липса на правен интерес на жалбоподателите да обжалват решението от 04.07.2022 г. в посочените части.

Върховният касационен съд, II г. о., преценявайки данните по делото, намира следното:

Решението в обжалваната част е правилно. С молба вх. № 25042511/30.05.2022 г. жалбоподателите са отправили искане за допускане на поправка в постановеното от Софийския районен съд решение, във връзка с допуснати фактически грешки, касаещи имената на страните, изменение на мотивите на решението, както и по отношение на стойността на притежаваното от наследодателя П. К. към момента на неговата смърт имущество. С решения, съответно от 04.07.2022 г. и 21.07.2022 г., първоинстанционният съд е допуснал поправки на очевидни фактически грешки в решението от 18.03.2022 г., касаещи имената на страните и стойността на имуществото на П. К.. С решение от 02.08.2022 г. е оставил без уважение молба на ответниците от 01.08.2022 г. с искане за допускане на поправка в мотивите на първоинстанционното решение. По този начин съдът е изчерпал предмета на молба с вх. № 25042511/30.05.2022 г. Ето защо правилно въззивният съд е приел, че за жалбоподателите липсва правен интерес да обжалват решение № 20045890 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 36272/2020 г. на Софийския районен съд в частта, с която съдът не се е произнесъл по молбата с вх. № 25042511/30.05.2022 г. за изменение или допълване на мотивите на решението от 18.03.2022 г..

По изложените съображения решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответницата по касация сторените от нея в настоящото производство разноски в размер на 2000 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3698 от 20.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 10632/2022 г. на Софийския градски съд.

П о т в ъ р ж д а в а въззивно решение № 3698 от 20.06.2024 г. по в. гр. д. № 10632/2022 г. на Софийския градски съд в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане въззивна жалба вх. № 25056496 от 01.08.2022 г. на В. П. К. – М. и А. К. М..

О с ъ ж д а В. П. К. – М. и А. К. М. да заплатят на Т. П. К.-Г. сумата 2000 лв./две хиляди лева/ разноски.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: