6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
гр. София, 11.03.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВТОРО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Г. И. т. д.№ 970 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Л. А. А., Г. М. Р. и В. М. Р., със съдействието на майка си чрез адвокат Й. Д. и адвокат М. Д. обжалват решение № 66 от 29.01.2021 г. по в. гр. д. 2422/20, г. САС, ГО, 7 състав, в частта, с което е потвърдено решението на СГС № 2140/13.04.2020 г. по гр. д. 8800/2014 г., с която са отхвърлени исковете им за сумата над 84 000 лв до сумата 140 000 лв по отношение на Л. А. и над сумите от по 108 000 лв до 180 000 лв по отношение на В. Р. и Г. Р., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща и фактически съжител, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ отм..
Излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на съдопризводствените правила. Не били анализирали правилно доказателствата по делото, за да се установи механизма на пътно-транспортно произшествие и да се определи, че ударът за мотоциклетиста е непредотвратим.
Освен това излагат съображения, че при неправилния анализ на доказателствата, било допуснато и нарушение на материалния закон, което се изразявало в неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК поставят следните правни въпроси:
1. При определяне на степента и размера на съпричиняването при настъпило ПТП, от значение ли са вида и характера на нарушенията на всеки един от участниците в движението?
2. При определяне степента и размера на съпричиняването при настъпване на ПТП, формалното нарушение на ЗДвП основание ли е да се приеме съпричиняване от страна на осъществилия го участник в ПТП?
Счита, че по отношение на тези правни въпроси са налице основания за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване, така както са разяснени в Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълкд.1/09 г. на ОСГТК на ВКС. Интерпретацията била основана на становището на касаторите в процеса, но не и на доказателствата. Моли да се отхвърли касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е допустима, подадена от легитимирани да обжалват решението на въззивния съд лица и в установения в закона срок.
За да потвърди решението в отхвърлителните части на исковете с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ отм, въззивният съд е приел, че на 03.04.2016 г. се е състояло пътно-транспортно произшествие с участие на М. Р., баща на касаторите В. и Г., и лице, с което Л. А. е живяла на съпружески начала и майка на децата .
Въззивният съд е приел, че застрахователят отговаря за извършеното от водача на лекия автомобил форд Рейнджър рег. [рег. номер на МПС] на основание сключена застраховка на риска „гражданска отговорност“, поради което дължи обезщетение за причинените на касаторите неимуществени вреди, в качеството им на материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди - деца и лице, с което пострадалият, починал е съжителствал фактически, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ отм. Приел е, че механизмът на пътно-транспортното произшествие е следният: М. Р. е управлявал мотоциклет, първи, начело на колона от други мотоциклетисти по маршрут [населено място] – [населено място] село - [населено място] на 03.04.2016 г. около 15:25 ч. Малко преди изхода от [населено място] на прав хоризонтален участък с добра видимост, колоната се е движела по средата на [улица]със скорост 78-82 км/ч. В същото време в края на дясната пътна лента по посока на движение на мотоциклетите е бил спрял товарен автомобил Ф. Р. с рег. [рег. номер на МПС] , с предна част, насочена срещу движение на мотоциклетите. В момента когато водачът на колоната мотоциклети наближава към автомобила, водачът му потегля с десен завой за него, с цел навлизане в гараж, намиращ се на срещуположния тротоар. Когато предната част на автомобила се е намирала върху лентата за насрещно движение, мотоциклетът на пострадалия М. Р., се удря странично, непосредствено пред задната лява гума на товарния автомобил. Ударът е кос, страничен за автомобила и челен за мотоциклета. От инерционните сили на удара мотоциклетистът излетял от мотоциклета, ударил се в лявата страна на товарното отделение, рикоширал и след полет от около 6 м, паднал върху дясната лента на платното за движение. Прието е, че основната причина за настъпване на произшествието е предприетата маневра от страна на водача на лекотоварния автомобил, който при предприет десен завой не е изчакал другите участници в движението, идвайки по пътя, както и от поведението на мотоциклетиста, че е управлявал с превишена скорост, довела до невъзможност да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП. Въззивният съд е приел, че изводите относно наличие на 40 % съпричиняване са обосновани, с оглед установеното поведение на мотоциклетиста. Приносът е определен като поведението на мотоциклетиста в нарушение на правилата за движение по пътищата, управление с превишена скорост. Ако би се въздържал от това, е можел да предотврати настъпването на произшествието чрез спиране. Отречено е наличието на физиологичен проблем с лявото око за мотоциклетиста. Прието е, че няма сигурни медицински документи, от които да се установи, че липсва възможност пострадалият да възприема с двете очи. Така е определено, че размерът, за който исковете са основателни, са 140 000 лв за Л. А. и за всяко от децата В. и Г. Р. по 180 000 лв. Отчитайки наличието на съпричиняване на увреждането, съдът е достигнал до извода, че са исковете са основателни съответно, след намалението с 40 % , за 84 000 лв Л. А. и по 108 000 лв за В. и Г. Р..
Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Служебно касационната инстанция преценява наличието на основания, предвидени в чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 от ГПК. В случая не са налице сочените основания за допускане касационно обжалване. Не се установиха пороци на съдебното решение, водещи до извод, че същото е вероятно да е нищожно или е налице вероятност съдебното решение да е недопустимо.
Извън посочените основания касаторът следва да обоснове правен въпрос, включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд, по начин, обуславящ изхода на спора.
Посоченият от касаторите първи правен въпрос представлява общо основание за допускане касационно обжалване. В предмета на делото е включен правният въпрос за съпричиняване на вредата от страна на пострадалото лице, чрез въведеното в процеса възражение на застрахователя, като отговарящ за причиненото от управляващия, лекия автомобил водач. Въззивният съд е разгледал възражението и с оглед всички установени обективни обстоятелства в процеса, като е приел, че същото е основателно, тъй като пострадалият М. Р. с поведението си е допринесъл до настъпване на увреждането. Въззивният съд е посочил всички нарушения на правилата за движение по пътищата, извършени от водача на лекия автомобил – чл. 5, ал.1, т. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, чл. 37, ал. 2 ППЗДвП, с което е приел, че по непредпазливост е причинил смъртта на М. Р., както и нарушенията и поведението на пострадалия, способствали за настъпване на увреждането. Преценено е всяко обективно установено поведение на водачите на двете превозни средства. Направена е преценка на установените факти, обективните действия на всеки от водачите и е достигнат извода, че противоправният резултат е настъпил и в резултат на поведението на мотоциклетиста. Преценени са действията на участниците в пътно-транспортното произшествие, като е преценено обективно, че действията на водача на автомобила са предопределили настъпването на пътно-транспортното произшествие, но и поведението на мотоциклетиста е в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на резултата, тъй като е несъобразено поведението с конкретно възникналата опасност. Съпоставяйки конкретното поведение на мотоциклетиста е прието, че то обективно е допринесло за настъпване на увреждането в размер на 40 %, доколкото поведението на водача на автомобила е в по-висока степен с оглед цялото увреждане. Въззивният съд не се е отклонил от тълкуването на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, изразено в решения на ВКС по т. д. решение № 206 от 12.03.2010 г. 35/09 2 ТО , решение № 98 от 4.6.2013 г. по т. д. 596/12 – 2 ТО, решение № 16 от 4.2.2014 г. по т. д. 1858/13 г, решение № 92 от 24.7.2013 г. по т. д. 540/12 г, решение № 45 от 15.4.2009 г. т. д. 525/08, както и в задължителната практика на ВКС, изразена в ППВС 17/63 г., съгласно която съпричиняването се определя с оглед извършените действия, нарушения, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Приносът се изразява в действия или в определено бездействие, което не е следвало да се извършва, за да не настъпи увреждане. Приносът следва да е конкретен установен с доказателствата по делото. Възприемайки това правно разрешение въззивният съд е определил обективните действия и бездействия, извършени след възникване на опасността от мотоциклетиста, за да определи конкретния обем съпричиняване, съпоставен с действията на водача на автомобила. По този начин, съдът не се е отклонил от разрешението на посочения правен въпрос и не е обосновано допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Конкретният анализ на доказателствата и правилността на решението са извън приложното поле на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
По отношение на втория поставен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че липсва разрешение в посочения смисъл. Въззивният съд, за да определи наличие на съпричиняване, е взел предвид установените обективно факти. С помощта на вещо лице е установил начина на движение на мотоциклетиста-пострадал, скоростта на движение към момента на удара, поведението му при появилата се опасност. Така, чрез тези обективни белези е приел, че поведението му е в обективна връзка с настъпилите вреди, като е допринесло за настъпването им в голяма степен. В случая, въззивният съд не се е позовал само на нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено от пострадалия, а на обективните му действия, които са допринесли за настъпване на резултата от противоправното поведение на водача на лекия автомобил, а именно високата скорост, която ако не би била осъществена би могъл да спре, по същество неизпълнение на задължението му да направи всичко възможно да не настъпи пътно-транспортно произшествие, възприемайки поведението на водача на автомобила, достатъчно рано. Поради това формулираният въпрос, че въззивният съд е взел предвид само формални нарушения на ЗДвП, не отговаря на действително изложените мотиви. Поставеният въпрос не може да представлява общо основание за допускане касационно обжалване, тъй като липсва разрешаване на поставения въпрос в мотивите на въззивния съд.
Общото посочване на основанията за допускане на касационно обжалване от касаторите, чрез посочване на правната регламентация: „ чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 и ал. 2 от ГПК“, не означава наличие на посочване на основания за допускане касационно обжалване. Но следва да се посочи, че освен разгледаните вече основания, не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване - очевидна неправилност. Липсва анализ, осъществен от касаторите, дали е налице очевидна неправилност на решението на въззивния съд. В конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че не може да достигне до извод за наличие на това основание за допускане касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66 от 29.01.2021 г. по гр. д. 2422/20 г., по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, VII състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: