О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 11.03.2022 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 4188 по описа за 2021г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, [населено място], чрез адвокат В. Д., срещу въззивното решение № 576/01.06.2021г. по в. г.д.№3694/2020г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №5151/26.08.2020г. по г. д.№2842/2018г. на Софийски градски съд е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от „Ю. Б. АД, [населено място] срещу Х. Т. Х. иск за заплащане на сумата от 44 136,66 CHF – дължима главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL......../.........г. за периода от 30.01.2015г. до 28.02.2018г., ведно със законната лихва върху нея считано от подаване на исковата молба в съда – 01.03.2018г. до окончателното изплащане.
В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението в обжалваната му част.
Насрещната страна Х. Т. Х., редовно уведомен чрез назначения му особен представител, не е депозирал писмен отговор в срока по чл.287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С решението на Софийски апелативен съд в атакуваната му част съдът е отменил частично решение №5151/26.08.2020г. по г. д.№2842/2018г. на Софийски градски съд и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от „Ю. Б. АД, [населено място] срещу Х. Т. Х. иск за заплащане на сумата от 44 136,66 CHF – дължима главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL....../......г. за периода от 30.01.2015г. до 28.02.2018г., ведно със законната лихва върху нея считано от подаване на исковата молба в съда – 01.03.2018г. до окончателното изплащане.
Въззивното решение № 576/01.06.2021г. по в. г.д.№3694/2020г. на Софийски апелативен съд в останалата му част е влязло в законна сила.
За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, следното: 1/ На ........г. между страните по делото е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL....., с който ищецът е предоставил на Х. Т. Х. ипотечен кредит в размер на 30 000евро., предназначени за покупка на недвижим имот и други разходи. За обезпечаване вземанията по него кредитополучателят е учредил в полза на банката договорна ипотека върху свой недвижим имот. Съобразно уговореното в договора, размерът на дължимата възнагрдителна лихва е 4,5% /формирана като сбор от БЛП към датата на подписване на договора и надбавка в размер на 1,65 пункта. Предвидено е, в чл.3, ал.5, че базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Промяната му води до автоматична промяна на дължимите месечни вноски по кредита. С договора е уговорено заплащане на месечна такса управление на кредита в размер на 0,5%, а банката си е запазила правото да променя Тарифата и условията, лихвите и таксите по кредити в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното им превалутиране. В чл.21 е предвидено, че кредитополучателят има право да поиска кредита му да бъде превалутиран в швейцарски франкове, а в чл.23 е посочено, че същият декларира че е запознат и е съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения курс от банката купува или продава на швейцарския франк, както и превалутирането по чл.21, може да има за последица, включително и в случаите по чл.6, ал.2, повишаване на размера на дължимата погасителна вноска по кредита, изразена в лева, като е приел да носи за своя сметка риска от тези промени и повишение. 2/ На 29.05.2008г. ответникът/кредитополучател е подписал Приложение №1 към договора, с което е усвоил кредита в размер на 49 848 шв. фр. по приложимия курс „купува“ за швейцарския франк на банката от 1.[ЕГН], на основание чл.1 от договора. 3/ От заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че размерът на усвоения кредит в швейцарски франкове към 30.05.2008г. /датата на усвояването им/ е 49 928 шв. фр. Усвояването се е осъществило по разплащателната сметка на ответника открита при ищеца. От усвоената сума са погасени 79 вноски, от които главницата е в размер на 5 791,32шв. фр., за период от 30.06.2008г. до 30.12.2014г. Към датата на изготвяне на заключението размерът на незаплатените суми по договора е както следва: 44 136,68 шв. фр. – незаплатена главница; 16 687,33 шв. фр. – редовна лихва /към 20.07.2020г.- изготвяне на заключението/, за периода от 31.01.2015г. до 30.06.2020г.; 1 115,64 шв. фр. – наказателна лихва, за периода от 30.01.2015г. до 19.07.2020г., вкл. за дните на забава за погасяване на главницата с падеж 30.12.2014г. и просрочените 66 вноски за главница с падежи от 30.01.2015г. до 30.06.2020г., вкл.; 3521,26 шв. фр. – непогасени лихви за забава и просрочени вноски; 1 323,61 шв. фр. – непогасени такси за управление на кредита; 99,76 шв. фр. – непогасени такси за администриране на просрочен кредит; 109,54 шв. фр. – непогасени премии по имуществена застраховка. 4/ От заключението по допуснатата пред въззивната инстанция съдебно – счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните, съдът е приел за установено, че за погасяване на кредита са направени общо вноски в размер на 31 851,37 шв. фр., от които чрез покупка на валута от банката 14 636,04 шв. фр. и чрез вноски в швейцарски франкове – 17 215,37 шв. фр. В заключението е посочено, че при курс на усвояване на кредита за извършената покупка на валута и без да се отрази разлика при направените вноски са погасени изцяло 34 801,01шв. фр., които са пълни 88 вноски и частично 89 с падеж 30.09.2015г. При преизчисляване на внесените франкове, съобразно курса на валутата при усвояване на кредита погасена е сумата от 40 987,71 шв. фр. – 104 месечни вноски, последната с падеж 30.01.2017г., а вноска 105 с падеж 28.02.2017г. е погасена частично. Вещото лице е изготвило и вариант на погасяване по първоначалния погасителен план, при който при общо платени 34 801,01 шв. фр. погасени са 99 месечни вноски с падеж до 30.08.2016г. и част от вноска 100 с падеж 30.09.2016г. При варианта с преизчисление на швейцарския франк, общо погасената сума е в размер на 40 978,71 шв. фр., които покриват изцяло 117 вноски с падеж 28.02.2018г. и част от вноска 118 с падеж 30.03.2018г. Според вещото лице по първоначалния погасителен план до 30.04.2021г. непогасени са 38 броя вноски, начиная от дължимата на 30.03.2018г., на обща стойност 5 356,17 шв. фр.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че между страните по делото е сключен валиден договор за кредит, по който банката е изпълнила задължението си за отпускане на договорената сума, която е усвоена от кредитополучателя. Факта на усвояването се установява по безспорен начин, както от заключението на вещото лице, така и от събраните по делото писмени доказателства – за придобиване на правото на собственост върху имота, за закупуване на който е сключен договора. В решението си съдът е посочил, че в изпълнение на задължението си служебно да следи за неравноправни клаузи в договорите сключени с потребители, такива са чл.3.5, чл.6.3 и чл.13.1, които дават възможност на банката за едностранна промяна на лихвения процент, както и клаузите на чл.6, ал.2 и чл.21-23, които определят начина на формиране на задълженията по договора. Обосновал е извод, че същите са нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, по следните съображения: Ответникът Х. Х. има качеството „потребител“ по смисъла на закона – сключил е договора за кредит в качеството си на физическо лице за задоволяване на лични нужди, извън неговата търговска или професионална дейност. Посочил е критериите за определяне на неравноправните клаузи, изведени в трайно установената съдебна практика, на която се е позовал, както следва: - клаузата да не е уговорена индивидуално; - да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; - да създава значителна неравноправност между страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; - да е сключена във вреда на потребителя; да е формулирана по ясен и недвусмислен начин и потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да променя цената на предоставената услуга. Методът на изчисление на лихвения процент следва да съдържа ясна и конкретно разписана процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Необходимо е и да е налице конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва, която е един от съществените елементи на договора за банков кредит. Съдът е посочил още, че еднозначно в съдебната практика се приема разбирането, че уговорената в договора възможност банката едностранно да променя лихвения процент, при необявени предварително и невключени в договора ясни правила за условията и методиката, не отговаря на изискванията за добросъвестност. Въз основа на така установените критерии, съдът е направил извод, че клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.13 от договора, които предвиждат, че банката може да променя едностранно базовия лихвен процент, който не подлежи на договаряне и води до автоматично увеличение на месечните вноски, както и възможността за едностранна промяна на Тарифата за таксите лихвите и комисионните по кредити в швейцарски франкове не отговарят на посочените по-горе изисквания за равноправност. В същите не се съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, конкретно посочена формула за изчисляване на възнаградителната лихва и има неяснота за начина на определяне на базовия лихвен процент от банката. На кредитополучателя – потребител не е предоставена предварително информация за начина на определяне на възнаградителната лихва, поради което клаузите са неравноправни, респ. недействителни. По отношение на тях е неприложимо изключението на чл.144, ал.1, т.3 от ЗЗП. Посочил е, че установяването на неравноправността на клаузите за едностранно изменение на лихвата, позволява да се възстанови правното и фактическо положение към датата на сключване на договора, в който възнаградителната лихва е надлежно определена като размер и компоненти, от които се образува. Договорът може да се изпълнява и без неравноправните клаузи, съобразно разпоредбата на чл.146, ал.5 от ЗЗП. Неравноправността не освобождава кредитополучателя от задължението за заплащане на възнаградителна лихва в първоначално уговорения между страните размер. По отношение начина на формиране на цената на договора за кредит и уговорката за издължаването му във валута, опосредена от друга чуждестранна валута, както и по въпроса дали е неравноправна клауза, с която целият валутен риск е в тежест на потребителя, съдът се е позовал на формираната съдебна практика на ВКС и тази на СЕС. Според същата, клауза, с която целия валутен риск се прехвърля върху потребителя и не е съставена по прозрачен начин, съставена на ясен и разбираем език, даваща възможност на кредитополучателя да прецени икономическите последици от сключването на договора, създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай не намират приложение изключенията на чл.144, ал.3 от ЗЗП. Въз основа на това и като е съобразил факта, че договорът е сключен за сумата от 30 000евро, по курс купува на швейцарския франк на банката в деня на усвояване на кредита и връщането му се дължи в швейцарски франкове, съдът е направил извод, че клаузата на чл.23 от договора, според в която кредитополучателя е декларирал, че е запознат и съгласен да носи риска от промяна на валутния курс и евентуалното повишение на месечните анюитетни вноски, не отговаря на посочените изисквания за равноправност. Приел е, че посоченият текст, както и тези на чл.21 и чл.22 от договора, с които този риск се прехвърля изцяло на потребителя не са индивидуално уговорени, същите са били изготвени предварително от търговеца и по тях потребителят не е могъл да изрази становище по съдържанието им. Банката не е установила, че е предоставила на потребителя, към момента на сключване на договора, цялата относима информация, която да му позволи да прецени икономическите последици от клаузите за валутния риск, поради което са неравноправни, респ. недействителни. Съдът е посочил още, че потребителят не е защитен и от текста на чл.21 от договора, тъй като упражняването на правото на превалутиране е предоставено на банката, която има противоположни на него икономически интереси. Въз основа на така приетото, съдът е обосновал извод, че установяването на неравноправността на клаузите за валутния риск, не влияе на действителността на целия договор и същият може да се изпълнява без тях, като кредитът следва да бъде върнат в равностойността в швейцарски франкове на сумата от 30 000 евро, по първоначално определения курс „купува“ на банката за съответната валута към датата на сключване на договора, без това да води до изменение на основния предмет на договора.
Въз основа на изложеното, съдът е постановил, че размерът на задълженията на ответника – кредитополучател следва да бъдат определени по първоначалния погасителен план, при лихвения процент към датата на сключване на договора и по курс „купува“ на банката към еврото в деня на усвояване на кредита. По тези съображения съдът е посочил, че от заключението на вещото лице се установява, че с извършените от ответника плащания е погасена сумата от 40 978,81 шв. фр., които покриват 117 месечни вноски до 28.02.2018г. и частично вноска 118 с падеж 30.03.2018г. При това положение е приел, че за банката не е съществувало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем към датата на отправяне на изявлението, тъй като първата забава е настъпила на 30.03.2018г. Предсрочната изискуемост не е обявена и с исковата молба, тъй като към датата на подаването забава не е имало. Предвид липсата на забава до подаване на исковата молба и доколкото банката е претендирала заплащане на главницата за периода от 30.03.2015г. до 28.02.2018г., която е заплатена, то въззивният съд е намерил предявените искове за неоснователни.
Касаторът „Ю. Б. АД, [населено място] обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ На ясен и разбираем език ли е клаузата на чл.23 от процесния договор, съобразявайки се с решенията на СЕС, че това включва да са посочени икономическите последици за кредотополучателя. Ако констатацията е, че клаузата не е на ясен и разбираем език, какви са пороците на клаузата, които трябва да бъдат отстранени, за да се счита същата на ясен и разбираем език по смисъла на СЕС. Твърди се, че решението противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №67/12.09.2019г. по т. д.№1392/2018г. на І т. о. Излага се още, че липсва произнасяне какво не е достатъчно на тази клауза за да е на ясен и разбираем език и потребителят да е предупреден за икономическите последици. Искането е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. 2/ При какви обстоятелства от фактическа страна следва една валута да се квалифицира като стабилна. Твърди се, че решението противоречи на решенията на СЕС по дела С-119/17; С-186/16 и Директива 93/13/ЕИО. Искането е основано на хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. 3/ Въпроси по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: Възможно ли е банката като професионалист да прогнозира за 15 години напред курса на чуждестранната валута, в която е отпуснат кредита? При динамика на движението на курсовете, световната и национална икономика, различни политически и социални събития /коронавирус/, следва ли клаузите на договора да се разглеждат само относно един кратък период, в случая 1/3 от срока на договора, или същите следва да се разглеждат след изтичане незначителна част от срока на договора или целия срок на договора? Следва ли съдът да изясни дали кредитополучателят е разбирал спорните като неравноправни клаузи на договора и какви по принцип са били знанията на кредитополучателя по основни положения на договора, като размер на кредита, валута на курса, формиране на погасителните вноски и други негови задължения. Как следва съдът да изясни тези обстоятелства – чрез разпределение на доказателствената тежест или по свой почин? Могат ли да се приемат тези обстоятелства за неизяснени и съответно неизпълнени указанията на СЕС, ако чрез разпределение на доказателствената тежест страните не са предприели действия за изясняване на тези обстоятелства. До каква степен служебната проверка на съда за неравноправни клаузи създава задължение на съда да изясни дали кредитополучателят е разбирал горните обстоятелства и в какви разяснения от търговеца се нуждае. Дали служебната проверка се изчерпва в разпределение на доказателствената тежест единствено? Твърди се и противоречие с практиката на СЕС. Ако кредитополучателят е избрал да ползва услугите на банката кредитор, за да закупи швейцарски франкове – чрез посещение на банков клон или чрез директен дебит от сметките му, счита ли се това за услуга извън договора за кредит; счита ли се печалбата, реализирана от банката вследствие на предоставената услуга по обмяна на валута, за печалба реализирана вследствие договора за кредит? Следва ли валутния риск да се преценява единствено върху период, който представлява 1/3 от 25 годишния договор, без съдът да е изяснил какъв ще бъде курсът на швейцарския франк за останалите 13 години от договора за кредит? Чия е доказателствената тежест в каква валута са доходите на кредитополучателя и как се доказва този факт? Може ли обявяването на неравноправна на клауза за формиране на вноски по главницата по договора за банков кредит да засегне обявяването на кредита за предсрочно изискуем и да изключи с обратна сила действието на такова изявление на кредитора? Съответства ли на закона и правния ред положение, при което кредиторът /банката/ е поставен в по-благоприятна ситуация, ако целият договор за кредит е нищожен, тъй като ще може незабавно да иска връщане на главницата, отколкото ако са нищожни единствено клаузите на валутния риск?
По първата група въпроси: Поставеният от касатора въпрос дали клаузата на чл.23 от процесния договор е на ясен и разбираем език, съобразявайки се с решенията на СЕС, според които е необходимо да са посочени икономическите последици за кредотополучателя, е обуславящ правните изводи на съда, но по отношение на него не е налице допълнителното основание за допускане на обжалването, а именно да е разрешен в противоречие с формираната съдебна практика. Според същата при преценка неравноправността на оспорени клаузи, съдът проверява: попадат ли в предвидените от закона изключения; свързани ли са с основния предмет на договора, както и дали са изразени на ясен и разбираем език, което предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Посоченото изискване означава клаузата, с която е договорено връщане на кредита в чуждестранната валута, в която е бил договорен, да се разбира от потребителя от граматическа гледна точка и същият да може да установи възможното поскъпване или обезценяване на валутата, в която кредитът е договорен. Преценката следва да се направи към момента на сключване на договора, при отчитане на всички обстоятелства, които продавачът е могъл да знае към този момент и които могат да се отразят на последващото му изпълнение. Преценката се извършва въз основа на всички събрани по делото доказателства /решение по Дело С-186/16 на СЕС, решение по Дело С-26/13 на СЕС и др/. В т. 55 от решението по Дело С-186/16 СЕС е посочено, че клауза, включена в договорите за кредит, изразени в чуждестранна валута, която изисква месечните вноски за погасяване на кредита да се извършват в същата валута, в случай на обезценяване на националната парична единица спрямо тази валута, поставя курсовият риск в тежест на потребителя. В диспозитива на определение по дело № С-119/17 е постановено, че чл.3 до чл.5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. (транспонирани в чл.143, чл.145 и чл.147 ЗЗП) следва да се тълкуват в смисъл, че може да бъде преценена като неравноправна клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора. Оспорените в производството клаузи, включително тази на чл.23 от договора, са взаимно обусловени и са свързани с превалутиране на кредита и прехвърляне на валутния риск.
С решение по т. д.№1392/2018г. на ВКС, І т. о. /посочено в изложението/ е дадено разрешение, че по отношение на договори за кредит като процесния, изключенията на чл.144, ал.3 от ЗЗП не намират приложение, тъй като същите са относими единствено към основанията по чл.143, т.7, 10 и 12 от ЗЗП, в които не попада клаузата, регулираща валутните рискове при договаряне на кредит в чуждестранна валута /швейцарски франкове/ и погасителни вноски в същата валута. В решението е обобщена и практиката на ВКС, обективирана в решения, в които вече е разглеждан въпросът относно валидността на клаузи с идентично съдържание на процесните, в които е прието, че „неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и същата не е съставена на ясен и разбираем език, като води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора.
Атакуваното въззивно решение е постановено в съответствие с дадените разрешения. В същото съдът е приложил изведените в практиката критерии за преценка неравноправността на оспорения чл.23 от договора, като е посочил, че: клаузата за поемане на валутния риск попада в основния предмет на договора; с нея кредитополучателят е приел да носи изцяло за своя сметка риска и всички вреди от промяната на валутния курс „купува“ и/или „продава“ на швейцарския франк към българския лев, които могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева/евро; същата не е индивидуално уговорена, тъй като е била изготвена предварително от търговеца и потребителят не е могъл да изрази становище по нейното съдържание; по делото не е установено към момента на сключване на договора банката да е предоставила на кредитополучателя цялата относима информация, която да му позволи за прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск при значително обезценяване на валутата, в която получава доходите си. Въз основа на тези обстоятелства е направил извод за нейната неравноправност, изразяваща се в нарушаване на принципа на добросъвестността създаваща значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора.
Допълнително поставеният въпрос: „Ако констатацията е, че клаузата не е на ясен и разбираем език, какви са пороците на клаузата, които трябва да бъдат отстранени, за да се счита същата на ясен и разбираем език по смисъла на СЕС?“, чието допускане се обосновава с хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, е неотносим, тъй като съдът не е обявил неравноправността на клаузата заради неясния език, с който е написана, а поради непредоставяне на кредитополучателя на цялата относима информация, която да му позволи за прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск и нарушаване на принципа на добросъвестността, което създава значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора. Въпросът не осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.
Вторият поставен въпрос: „При какви обстоятелства от фактическа страна следва една валута да се квалифицира като стабилна“ също е неотносим, тъй като по него липсва произнасяне в атакуваното решение. Въззивният съд не е обосновал изводите си на нестабилността на валутата, в която е сключен договора за кредит, а е приел, че на кредитополучателя/потребител не е разяснен по ясен и разбираем начин поемането на валутния риск, както и че пълното му възлагане в негова тежест води до несъразмерност на правата и задълженията по договора. По отношение на този въпрос не е налице и допълнителното основание, сочено от касатора, а именно противоречие на решението с практиката на СЕС по Дело С- 119/17 и Дело С-186/16. Двете решения, посочени по-горе, са приложени в точния им смисъл.
В третата група въпроси, чието допускане се основава на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК са формулирани въпроси, които не са обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело и такива, които нямат еднозначен отговор и зависят от конкретните факти и обстоятелства, поради което не отговарят на изискванията на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по поставените процесуално правни въпроси, тъй като същите не влияят на допустимостта на съдебното решение и разглеждането им не би довело до различен правен резултат.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че са налице предвидените в чл.280, ал.2, предл.2 от ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване за проверка евентуалната недопустимост на въззивното решение по въпроса за правомощията на въззивната инстанция при наличие на нередовност на исковата молба, като на основание чл.7, ал.1 от ГПК указва на страните да вземат становище дали има противоречие между твърдението в исковата молба за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит и искането за осъждане на ответника за заплати дължимата главница за периода от 30.01.2015г. до 28.02.2018г.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметката на ВКС на дължимата държавна такса в размер 1714,65 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение №576/01.06.2021 г., постановено от Софийски апелативен съд по в. гр. д. № 3694/2020 г. в частта, с която е отменено решение №5151/26.08.2020г. по г. д.№2842/2018г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от „Ю. Б. АД, [населено място] срещу Х. Т. Х. иск за заплащане на сумата от 44 136,66 CHF – дължима главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL....../.......г. за периода от 30.01.2015г. до 28.02.2018г., ведно със законната лихва върху нея считано от подаване на исковата молба в съда – 01.03.2018г. до окончателното изплащане.
УКАЗВА на касатора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, [населено място], в едноседмичен срок от връчване на съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд дължимата за разглеждане на касационната жалба държавна такса в размер 1714,65 лв.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
При точно изпълнение на указанията, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: