4 №104

[населено място],11.03.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. М.

Г. И.

като изслуша докладваното от съдия Г. И. ч. т.д. № 2612 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

„Националното сдружение на българските превозвачи“ чрез адв. Й. Л. обжалва определение № 1937 от 22.07.2021 г. по ч. т.д. 1694/21 г., САС, ТК, 9 състав, с което е потвърдено определение на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото, по искове, предявени от него срещу „НСБП Сервиз“ ЕООД и „Националното сдружение на българските превозвачи“.

Излага съображения за незаконосъобразност на определението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 вр. чл. 280 вр. чл. 274, ал. 3 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Едноличният собственик на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност има ли правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 74 от ТЗ или иск за нищожност на свое собствено решение, чиито едноличен собственик е юридическо лице с нестопанска цел – сдружение с колективен орган на управление – Управителен съвет и в кои хипотези?

2. Достатъчно ли е един от законните представители на юридическо лице с нестопанска цел сдружение, което е едноличен собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност, да приеме решение за промяна на управителя на търговското дружество, съгласно чл. 65, ал. 3 от ТЗ или е необходимо да се спазят процедурните правила за взимане на решения от колективния орган на сдружението, компетентно за взимане на съответното решение?

3. Налице ли ще е невзето решение, ако един от представителите на юридическото лице с нестопанска цел – сдружение, които могат да представляват заедно и поотделно, вземе решение от компетентността на Управителния съвет на сдружението и отнасящо се до въпроси до търговското дружество, чиито едноличен собственик на капитала е и може ли да бъде санирана липсата на решение от компетентния орган с изявление на един от представляващите на основание чл. 65, ал. 3 от ТЗ?

Обосновава допълнителни основания по чл. 280, ал.1 , т. 3 от ГПК по всички поставени правни въпроси.

Моли да се отмени определението.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е допустима, подадена в предвидения в закона срок, от легитимирано да обжалва определението лице.

За да остави без уважение частната жалба срещу определението за прекратяване на производството по делото, образувано по искове на „Национално сдружение на българските превозвачи“ срещу „Национално сдружение на българските превозвачи“ и „НСБП Сервиз“ ЕООД, въззивният съд е приел, че съдебната защита срещу решения на Общото събрание на съдружниците се осъществява чрез конститутивния иск на основание чл. 74 от ТЗ, при наличие на правен интерес . Такъв правен интерес бил признат на всеки съдружник в търговското дружество, когато се твърди, че това решение е взето в нарушение на закона или устава на дружеството. Ищецът бил изложил съображения за порочно формиране на волята му като юридическо лице, от лице – председателя на УС на сдружението, което не било оторизирано по силата на неговия устав да формира такова еднолично решение. Ищецът не бил се позовавал на допуснато нарушение на устава. Поради това не можело да се осъществи защита по реда на чл. 74 от ТЗ. Законодателят не бил изключил изрично решенията на едноличния собственик на капитала от възможността да бъдат атакувани чрез конституивен иск по чл. 74 от ТЗ. Въззивният съд изцяло е споделил изводите на Софийски градски съд, че не може да се предяви иск с правно основание чл. 74 от ТЗ, тъй като едноличният собственик на капитала можел сам да отмени решението си, с оглед характера на решението на едноличния собственик на капитала, което замествало колективния орган – общо събрание на съдружниците при дружества с ограничена отговорност. Приел е, че при вече реализирано вписване, защитата може да се осъществи по реда на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. Освен това не можело да има съвпадане на качествата ищец и ответник, в този случай, липсва спор и е недопустим така предявения иск.

Допускането на касационно обжалване на определенията, на основание чл. 274, ал.3 , т. 1 от ГПК се извършва при условията на чл. 280 от ГПК.

При преценка на предпоставките, за които съдът следи служебно, а именно относно нищожност и недопустимост на обжалваното определение, настоящият съдебен състав, намира, че не са налице сочените основания. Извън основанията, предвидени в чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК, касаторът следва да обоснове основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на първия поставен от касатора въпрос, настоящият съдебен състав намира, че решаващият извод на въззивния съд, за да потвърди определението за прекратяване на производството по делото, е, че едноличният собственик на капитала може сам да отмени постановеното решение и да вземе ново решение съобразно действителната си воля, с което да упражни волята си на едноличен собственик на капитала. Както и, че не са изложени основания за отмяна по смисъла на чл. 74 от ТЗ, съдържащи несъответствие на решението със закона или учредителния акт на дружеството. Въззивният съд е приел, че липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като при вписано в търговския регистър, решение на едноличния собственик на капитала, защитата не може да се осъществи по реда на чл. 74 от ТЗ, тъй като вече решението е провело действие спрямо третите лица и защитата може да се осъществи чрез предявяването на иск с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. Поради това поставеният правен въпрос, за това може ли едноличният собственик на капитала да предяви иск за отмяна на акта си, на основание чл. 74 от ТЗ, не е обусловил решаващия извод на съда, за да потвърди прекратяване на производството по делото. Решаващи са изводите, че липсват сочени основания за отмяна съгласно чл. 74 от ТЗ, както и че защитата с оглед твърдените обстоятелства и осъществено вписване на атакуваното решение в Търговския регистър, може да се осъществи по друг ред и липсва правен интерес от предявяване на иск на соченото от касатора правно основание. Поради това поставеният въпрос не представлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на втория поставен въпрос, следва да се подчертае, че действително има изложени обстоятелства в исковата молба във връзка с начина на формиране на решение на едноличния собственик на капитала и изразяване на неговата воля, доколкото е сдружение с нестопанска цел, представляващо се от различни лица, заедно и поотделно. Но макар и да е възприел сочените от ищеца обстоятелства, въззивният съд не е разглеждал нарушение на формиране и изразяване волята на сдружението, като упражняващ правата на едноличния собственик на капитала в дружеството. В мотивите на въззивния липсва произнасяне по отношение на въпроса какво е предвидено в устава на сдружението за формиране волята на сдружението при упражняване на правата на едноличния собственик в капитала на дружеството, дали са спазени тези изисквания. Въззивният съд е приел е, че едноличният собственик на капитала може да формира решение при спазване изискванията на закона и устава на сдружението и да отмени вече взетото решение, като съответно вземе решение за последиците, които иска да настъпят. Но изложените обстоятелства не са свързани с право на иск съобразно чл. 74 от ТЗ. Поради това, поставеният въпрос не съответства на даденото разрешение от въззивния съд и като такъв, не може да представлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на третия поставен въпрос от касатора, следва да се посочи отново, че въпросът за начина на формиране на волята на сдружение с нестопанска цел – едноличен собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност, съобразно предвиденото в устава, не е въпрос, разрешен от въззивния съд, за да се прекрати производството по делото. Така поставеният въпрос е извън разрешението, дадено от въззивния съд. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, общо основание за допускане касационно обжалване могат да са само разрешените от въззивния съд правни въпроси, включени в предмета на делото и обусловили изхода на спора. В случая, въззивният съд не е разрешил правния въпрос относно това представлява ли невзето решение, решението на едноличния собственик на капитала-сдружение с нестопанска цел, формирано не по установения в устава на сдружението ред.

Поради липса на общо основание за допускане касационно обжалване, не следва да се обсъждат и допълнителните основания за допускане касационно обжалване.

По изложените съображения Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1937 от 22.07.2021 г. по ч. т.д. 1694/21 г., САС, ТК, 9 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: