1№ 90/11.03.2022 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на осми март две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Л. А. разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3670 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 62/03.06.2021 г. по гр. д. № 261/2020 г., с което Апелативен съд – В. Т. потвърждавайки решение № 503/30.07.2020 г. по гр. д. № 786/2018 г. на Окръжен съд – Плевен, е отхвърлил исковете по чл. 153 ЗПКОНПИ на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), процесуален субституент на държавата, срещу И. П. Д., М. Д. Д., Д. М. А. и Е. П. Г..

Решението се обжалва от КПКОНПИ с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния материалноправен въпрос (конкретизиран и уточнен съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПСОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ сумите от придобитото и впоследствие отчуждено/разпоредено друго имущество, за което не е установен законен източник на средствата за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето и свързаните с него лица по чл. 144 ЗПКОНПИ в края на проверявания период? Касаторът счита, че въпросът обуславя решението, по него има противоречива практика (решения по чл. 290 ГПК), а противоречието настоящият състав може да преодолее, допускайки решението до касационно обжалване при допълнителната предпоставка (условие) по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК).

От ответниците, ответници и по касация, не са постъпили писмени отговори.

Жалбата е допустима (решението е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв.), подадена е от процесуално легитимирана страна (касатор е ищецът), в срока по чл. 283 ГПК и при спазване на всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост. Повдигнатият въпрос обуславя решението (общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК), но е налице привременната пречка по чл. 292 ГПК за допустимост на производството. Съображения:

Въззивният съд е приел, че първият ответник е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 и т. 6, вр. чл. 26, ал. 1 НК (престъпление, визирано в чл. 108, ал. 1, т. 18 ЗПКОНПИ), а другите трима ответници са лицата, визирани в чл. 144 ЗПКОНПИ. При определяне размера на несъответствието в смисъла по § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ въззивният съд е изключил: 1) сумите, постъпили по банковите сметки на ответниците в релевантния период по чл. 152 ЗПКОНПИ; 2) преводите, получени от втория ответник чрез система за бързи разплащания и 3) вноските по банковите кредити и кредитните карти на проверяваното лице. Не е намерил те да представляват имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ, доколкото не са налични в патримониума на съответния ответник в края на проверявания период. Съпоставил е стойността на придобитото имущество през проверявания период (46 806 лв.), стойността на наличното в края на проверявания период (8 391 лв.) и нетният доход с отрицателна величина (- 58 225.66 лв.), за да заключи, че липсва значително несъответствие в смисъла по § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ, а исковете са неоснователни.

При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият въпрос обуславя решението. Поради противоречивата практика по него в решенията по чл. 290 ГПК на ВКС, на част от които и касаторът се позовава, към момента е образувано и е висящо тълкувателно дело № 4/ 2021 г. ОСГК на ВКС. Излишно е настоящият състав повторно да сезира ОСГК с искане за тълкувателно решение, но е длъжен да спре касационното производство до приключване на образуваното тълкувателно дело (така ТР № 8/07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. ОСГТК на ВКС). Неоснователен е доводът на касатора, че противоречието може да се преодолее в рамките на настоящото производство чрез допускане на обжалваното решение до касационен контрол при основанията (предпоставките) по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и постановяване на касационно решение по спора. Доводът е в пряко несъответствие с чл. 292 ГПК.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :СПИРА производството по настоящото дело до приключване на тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.