№ 180

София 19.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова ч. гр. д.№ 1460 по описа за 2019 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от С. Г. З. от [населено място] против въззивно определение № 4979 от 1.03.2018г. по в. ч.гр. д. № 16718 по описа за 2017г. на Софийски градски съд, в частта с която е потвърдено определение № 204562 от 30.08.2017г. по гр. д.№ 52121/2014г. на СРС като е оставена без разглеждане молбата му с вх.№ 5070376 от 10.05.2017г. за допълване на решение от 3.01.2017г. с произнасяне по недопустим иск да бъде отбелязано, че заповедта за уволнение е получена от НОИ, а не от работодателя. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска, след като бъде допуснато касационно обжалване, да бъде отменено и делото върната на районния съд за произнасяне.

Като основание за допустимост, в представеното към жалбата изложение, жалбоподателят се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: „Допустимо ли е заповед за прекратяване на трудово правоотношение да се връчва от служители на НОИ и ако да – кога тя е редовно връчена, при положение, че върху същата липсва отбелязване за връчване?” Счита, че въпросът е важен поради създалата се практика работниците и служителите да научават от НОИ за прекратяване на трудовото им правоотношение, когато недобросъвестни работодатели не спазват процедурата по КТ.

Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил...