Образувано е по касационна жалба на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) към Областна дирекция „Земеделие“, гр. Б.д, подадена чрез юрисконсулт М. С., против решение № 10 от 07.01.2016 г. по адм. д. №567/2015 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменен мълчалив отказ на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ към ОД„Земеделие“, гр. Б.д да постанови решение по Заявление вх. № ЗЗ-15-939/05.05.2015 г. за включване на земеделска земя в строителните граници на [населено място] и за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди – относно поземлен имот с идентификатор [номер], находящ се в землището на [населено място], област [област], местността "[наименование]", с площ от 14 686 кв. м. и е върнато делото като преписка на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ за произнасяне. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и незаконосъобразно. Смята, че съдът не е съобразил разпоредбите чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, които разграничават два вида комисии с различна компетентност – комисии към ОД “Земеделие и комисия за земеделските земи към Министерство на земеделието, храните и горите. Смята, че в случая не е бил формиран мълчалив отказ на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ към ОД „Земеделие“, гр. Б.д, тъй като този орган няма правомощия да се произнася по искания за включване на имоти в строителните граници на населените места, поради което решението на съда е постановено в противоречие с нормативните разпоредби. Моли, да се отмени обжалваното решение.
Ответниците – [фирма], [населено място] и Р. Я. Н. от [населено място], чрез пълномощника им адв. Т. оспорват жалбата като неоснователна с писмен отговор, писмена защита и в съдебно заседание, като излагат подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Излагат, че процесният имот отговаря на условията за площ до 50 дка, осма категория е, съгласно представения нотариален акт за собственост, неполивна е и е в землището на [населено място], поради което Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ е била длъжна да се произнесе по направеното искане за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди. Молят, да се остави в сила решението и му се присъдят направените разноски по делото.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че правилно АС е е стигнал до извод за наличието на мълчалив отказ на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при Областна дирекция „Земеделие“ град Благоевград да постанови решение по заявление№ 33-15-939/05.05.2015, г на [фирма], за включване на земеделски земи в строителните граници на [населено място]. Излага, че независимо от обстоятелството, че комисията в случая не е била сезирана от кмета на [населено място] с предложение, каквото е законовото му правомощия, в съответствие с разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от АПК правилно е прието от съда, че това обстоятелство не освобождава комисията от произнасяне.
Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С решение №10 от 07.01.2016г. по адм. дело №567/2015г. на Административен съд - Благоевград, е отменен мълчалив отказ на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ към ОД„Земеделие“, гр. Б.д да постанови решение по Заявление вх.№ ЗЗ-15-939/05.05.2015 г. за включване на земеделска земя в строителните граници на [населено място] и за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди – относно поземлен имот с идентификатор [номер], находящ се в землището на [населено място], област [област]., местността "[наименование]", с площ от 14 686 кв. м., подадено от [фирма], [населено място] и Р. Я. Н. от [населено място]. Административният съд е приел, че са налице всички основания за произнасяне от страна на административния орган по отправеното до него искане. Прието е, че в случая производството е образувано пред един орган – кмета на община Б., който съобразно чл. 20а, ал. 2 от ЗОЗЗ е следвало да направи предложение до друг орган за издаването на акта – Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, като в този случай мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган /Комисията/ е бил сезиран с предложение. Също така съдът е приел, че мълчалив отказ е формиран по отношение на Комисията, а не на кмета като орган, внасящ предложението, при което е налице законово защитен правен интерес за оспорване на мълчаливия отказ на Комисията да издаде искания административен акт, тъй като това е актът, засягащ пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателите. Обжалваното решение е правилно.
От фактическите обстоятелства се установява, че ответниците [фирма], [населено място] и Р. Я. Н. от [населено място], в качеството си на собственици на земеделска земя /поземлен имот с идентификатор [номер], находящ се в землището на [населено място], област [област], местността "[наименование]", с площ от 14 686 кв. м./ са подали до кмета на О. Б на основание чл. 20а от ЗОЗЗ Заявление вх.№ ЗЗ-15-939/05.05.2015 г гореописаният имот да бъде включен в строителните граници на [населено място] и да бъде променено предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди. Установено е също, че няма данни горното заявление да е изпратено на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ към ОД„Земеделие“, гр. Б.д .
Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди може да се извърши в зависимост от продуктивните качества на земята и целите на промяната, като съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, когато исканата площ е до 50 дка от пета до десета категория или не е поливна и земята е в землищата на населените места на територията на съответната област, разрешенията се издават от комисия към ОД „Земеделие“. Съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗОЗЗ, кметът на общината е бил длъжен да направи предложение до комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ в 30–дневен срок от постъпване на заявлението, след което комисията е следвало да се произнесе с мотивирано решение в 30-дневен срок от постъпване на предложението, като липсата на произнасяне в този срок следва да се счита за мълчалив отказ.
Настоящият случай попада в приложното поле на чл. 58, ал. 2 от АПК. В него е уредена хипотеза, напълно аналогична с настоящата - производството е образувано пред един орган – кмета на община Б., който следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта - Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ. Правната норма постановява, че в този случай мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение. Този мълчалив отказ е по отношение на Комисията, а не на кмета на общината, като орган, внасящ мотивирано предложение. За жалбоподателите в първоинстанционното производство е налице законово защитен правен интерес да оспорват мълчаливия отказ на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ да издаде решение, тъй като това е актът, засягащ пряко и непосредствено правната им сфера.
При тези данни настоящият съдебен състав приема, че са правилни изводите на административния съд за незаконосъобразност на мълчаливия отказ на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, Същият правилно е отменен и преписката на основание чл. 173, ал. 2 от АПК е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно изискванията на закона.
Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението, защото Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ към ОД„Земеделие“, гр. Б.д нямала правомощия да се произнася по искания за включване на имоти в строителните граници на населените места и следвало да се произнесе друга комисия, а именно - комисия за земеделските земи към Министерство на земеделието, храните и горите. Правомощията на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ са ясно разписани в закона – когато е поискана промяната на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, в зависимост от продуктивните качества на земята и целите на промяната и когато исканата площ е до 50 дка от пета до десета категория или не е поливна и земята е в землищата на населените места на територията на съответната област, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ в 30-дневен срок от постъпване на предложението от кмета Комисията се произнася с мотивирано решение, като положителното й решение е основание за издаване на разрешение за изработване на подробен устройствен план при условията и по реда на ЗУТ. Визираната от касатора комисия за земеделските земи към Министерство на земеделието, храните и горите е компетентна при всички останали случай, който са изчерпателно изброени в чл. 40 от ЗОЗЗ.
Предвид на изложените съображения в съответствие с чл.218 от АПК настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания и обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
По направеното искане от пълномощника на ответниците за заплащане на разноски, не са представени доказателства за реално направени разходи, не е приложен по делото договор за правна защита и съдействие и не е представен платежен документ в тази връзка, поради и което искането за заплащане на разноски следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10 от 07.01.2016 г. по адм. д. №567/2015 г. на Административен съд - Благоевград.
О. Б. У искането на [фирма], [населено място] и Р. Я. Н. от [населено място], направено от пълномощника им адв. Т., за заплащане на разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.