Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на министъра на правосъдието против решение № 10619 от 24.08.2017г., постановено по адм. д. № 8710 по описа за 2016г. на В ърховен административен съд, Релевират се оплаквания за неговата неправилност порадзи нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на решението.

Ответникът по касационната жалба - [фирма] и [фирма] оспорват основателността на касационната жалба и молят решението да се остави в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК отнадлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но не неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил по жаба на на [фирма] и [фирма], чрез процесуалния им представител адв.И. Б., заповед № ЛС-04-1159 от 06.07.2016 г., издадена от Министъра на правосъдието, с която е отхвърлена жалбата им, против заповед № З-00026 от 28.04.2016 г. на директора на Централния регистър на особените залози, с която е разпореден отказ за вписване в ЦРОЗ на обстоятелството "подновяване на вписването" по първоначално вписване с per. № [номер] от 02.05.2006 г. по партидата на [фирма] в качеството му на залогодател, заявено от [фирма]. Съдът е приел, че административният акт, предмет на съдебен контрол е незаконосъобразен, като издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но при неправилно прилагане на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона.

В подкрепа на изводите си е изложил съображения, че по делото не е спорен фактът, че със заявлението от 28.04.2016 г., се иска вписване в ЦРОЗ на обстоятелството "подновяване на вписването" по първоначално вписване с per. № [номер] от 02.05.2006 г. по партидата на [фирма] в качеството му на залогодател, заявено от [фирма], което веднъж е подновено на 15.04.2011 г. В случая не е и спорно, че към заявлението са представени необходимите документи, изисквани за подновяването на вписването.

Съдът правилно е тълкувал приложимата материалноправмна норма, като е посочил, че съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ действието на вписването е със срок от 5 години от деня, в който е извършено първоначалното вписване на обстоятелството по чл. 26, ал. 1 и ал. 3, т. 1. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл и това е смисълът, вложен в термина "продължено" и тъй като заложният кредитор е подновил вписването на 15.04.2011 г. От датата на подновеното вписване не е започнал да тече новият петгодишен срок, в който може да се иска подновяване на първоначалното искане, тъй като е подновено първоначалното вписване с нов 5 – годишен срок, считано от първоначалната регистрация, извършена на 02.05.2006 г. Тълкуването, че срокът на подновеното на 15.04.2011 г. вписване изтича на 15.04.2016 г. според първоинстанционния състав не намира нормативна опора в текста на чл.30 ал.2 от ЗОЗ. В мотивите на решението си съдът се е позовал и е цитирал решение № 5051 от 24.04.2017 г. по адм. дело № 3454/2017 г. на ВАС, първа колегия, петчленен състав.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, при постановяването му не са допуснати твърдяните в касационната жалба пороци, а именно нарушение на материалния закон и необоснованост. Както правилно се сочи в становищата на страните спорът е правен и касае тълкуването и прилагането на материалния закон. Съгласно чл. 30 от ЗОЗ вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването, а неговото действието трае 5 години от деня, в който е извършено първоначалното вписване на обстоятелството по чл. 26, ал. 1 и ал. 3, т. 1. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл. Съгласно чл. 30, ал.3 ЗОЗ когато срокът изтече, без да се извърши подновяване, залогът може да се впише наново. В такъв случай той има ред от новото вписване.

От анализа на цитираните норми съдът е извел правилен и обоснован извод за това, че от значение е датата на първоначалното вписване, от която тече действието на вписването. Доколкото изтичането на законовия срок от пет години на действието на вписването е юридически факт от категорията на юридическите събития, то и действието на оповестяването като правна последица чрез вписване на посочените в чл. 26 ЗОЗ обстоятелства ще е обусловено от този срок. Законът не предвижда обстоятелства, прекъсващи този срок. По тази причина не може да се приеме, че фактът на подаване на искане за подновяване на вписването по чл. 30, ал.2, предл. второ ЗОЗ прекъсва срока от 5 години на действие на вписването по чл. 30, ал.2,предл. първо ЗОЗ. От законовото изискване подаването на искането за подновяване да предхожда изтичането на петгодишния срок не може да се направи извод, че от момента на подаване на искането започва да тече нов петгодишен срок. Както се посочи, поради характера на релевантния юридически факт / юридическо събитие/ на срока от 5 години на вписването, респ. на подновявавено, вписването ще се поднови, а действието на подновяването ще следва датата на изтичането на вписването, респ. датата на - която в случая е 2.05.2016г. 8иик3 Следва да се сподели изцяло становището на представителя на ВАП, съгласно което, че определяща при изчисляването на срока при подновяване, независимо от това дали същото е първоначално или последващо, е датата/числото, на която е извършено първоначалното вписване на съответното обстоятелство. Датата, на която е направено подновяването е неотносима, защото със същото се продължава действието на направеното към този момент вписване, което трае до изтичането на визирания 5-годишен срок. Следователно, извършеното на 02.05.2006 г. първоначално вписване има действие до 02.05.2011 г., а не до 15.04.2011 г., когато вписването е било подновено. Респективно, подновеното вписване е валидно до 02.05.2016 г. Предвид горното, при установените по делото релевантни факти, съдебният състав е извел правилен краен извод, че искането на [фирма] от 28.04.2016 г. за подновяване на вписването е в срока по чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ и че отказът същото да бъде извършено е незаконосъобразен.

С оглед на горното, решението на тричленния състав на Върховния административен съд следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10619 от 24.08.2017г., постановено по адм. д. № 8710 по описа за 2016г. на Върховен административен съд. Решението не подлежи на обжалване.