Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място] чрез управителя С., против решение №744/05.05.2017 г. по адм. д. №2388/2016 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 473/29.06.2016 г. издаден от гл. инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „МДТ“ при О. П, потвърден с Решение № 22/20.09.2016 г. от Директора на Д“МДТ“ към О. П, в оспорената му част, а именно касателно такса за услуги по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г..

Изложени са твърдения, че решението е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – съставляващи касационни основания по чл.209, ал.2 и ал.3 АПК. Иска се отмяна на атакуваното решение.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „МДТ“ при О. П в писмен отговор взема мотивирано становище за неоснователна и излага твърдения, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

С решението си Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на [фирма], [населено място], против акт за установяване на задължения № 473/29.06.2016 г. издаден на осн. чл.107, ал.3 ДОПК от гл. инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „МДТ“ при О. П (орган по приходите по смисъла на чл.4, ал.1 и 4 ЗМДТ), потвърден с Решение № 22/20.09.2016 г. от Директора на Д “МДТ“ към О. П, в оспорената му част, касателно такса за услуги по сметосъбиране, сметоизвозване в размер...