Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, вр. чл.160, ал.6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна против решение №329/27.02.2017 г. по адм. д. №2421/2016 г. на Административен съд Варна, с което е обявена нищожността на ревизионен акт № Р-18-1305551-091-001/14.05.2016 г. на органа по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 225/04.08.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер 4355, 62 лв. Изложено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция, което претендира да бъде редуцирано до минималния размер по Наредба №1, съобразно материалния интерес по делото, в случай на оставяне без уважение на касационната жалба.

Ответната страна - [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адвокат И.К. оспорва касационната жалба в представен писмен отговор и писмени бележки, както и в осъществена защита в проведеното съдебно заседание. Желае решението да бъде оставено в сила и претендира разноски, по представен списък и документи към същия в размер на 4500 лв.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил издаден РА на ревизираното лице [фирма] са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 10 416, 26 лв. и лихви в размер на 10 395, 73 лв., както и задължения за ДДС за данъчни периоди м. март – м. август 2008 г., м. декември 2008 г., м. януари – м. декември 2009 г., м. април 2010 г. и м. октомври 2010 г. в общ размер на 20 343, 76 лв. и лихви в размер на 13 771,47 лв.

Ревизионното производство е въз основа на ЗВР № 1203450/05.10.2012 г., изменена на основание чл. 113 ал. 3 ДОПК със ЗВР № 1300160/11.01.2013 г., изменена със ЗВР № 1300535/11.02.2013 г.

Първоначално издаден РА № 181300535/27.05.2013 г. е отменен с решение № 414/15.08.2013 г. директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна и преписката е върната на органа, възложил ревизията, със задължителни указания за издаването на нов ревизионен акт.

При повторна ревизия, е издаден РА № 181305551/22.04.2014 г., потвърден с решение № 511/12.11.2014 г. на ДД"ОДОП"-Варна.

Ревизионният акт е бил предмет на оспорване пред АС-Варна и с влязло в сила решение № 1316/10.06.2015 г. по адм. дело № 3768/2014 г. на Административен съд – Варна е обявена нищожност на РА, поради липса на материална компетентност на издателите му, тъй като е била нарушена разпоредбата на §35 ал. 1 ЗИД ДОПК /обн. ДВ бр. 82/26.10.2012 г., в сила от 01.01.2013 г./. При повторно развилото се ревизионно производство след връщане на преписката с решение № 414/15.08.2013 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна ревизията е следвало да се довърши по досегашния ред, поради което е следвало на основание чл. 119 ал. 2 ДОПК, в редакцията на текста преди изменението, органът, възложил ревизията да издаде заповед за определяне на компетентен орган, на основание чл. 119 ал. 3 ДОПК. В развило се по същото дело производство по чл. 176 АПК, вр. §2 ДР ДОПК съдът е постановил решение № 2077/13.10.2015 г., с което е отхвърлил искането на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна за допълване на решение № 1316/10.06.2015 г. като на основание чл. 173 ал. 2 АПК изпрати преписката за ново произнасяне на съответния компетентен административен орган.

Несъобразена с постановените от АС-Варна решения е извършената ревизия, която е продължение на втората по ред ревизия и вместо порочната ЗОКО, която е основание за нищожност на издадения втори по ред РА, с новоиздадена ЗОКО № К-1305551/13.05.2016 г. органът, възложил ревизията, е определил длъжностно лице от отдел „Ревизии“ при ТД на НАП - Варна, което да издаде ревизионен акт, във връзка с вече съставения ревизионен доклад № 1305551/10.02.2014 г.

Така приключилото производство с процесния РА е при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, визирани в ДОПК касаещи възможността за връщане на преписката за нова ревизия от горестоящия административен орган, но не и от съда. При несъобразяване с влезлите в сила решение по №1316/10.06.2015 г. и решение па чл.176 №277/13.10.2015 г., постановени по адм. д. №3768/2014 г. на АС-Варна, органа по приходите е постановил нов, трети по ред РА в ревизионно производство, което не е било висящо, а е приключило във фазата на административното обжалване. В рамките на едно и също ревизионно производство е недопустимо да се извършат повече от две ревизии, съответно - да се издадат повече от два ревизионни акта.

Като е нарушил процедурата и е приел за висящо ревизионното производство, в което е издал трети по ред РА, органът по приходите е излязъл извън предоставената му по закон компетентност, което обуславя извод за нищожност на оспорения пред първоинстанционния съд РА.

По изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

На ответната страна се дължат разноски. Видно от представения списък на разноски и Договор за правна защита и съдействие на адв. К. договореното и платено адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция е в размер на 4500 лева. Съобразно направеното изрично възражение от страна на ДД"ОДОП" в представената писмена защита за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно обжалваемия интерес и минималните възнаграждения по Наредба №1, настоящата инстанция счита, че същото следва да се присъди до размер 2200 лева.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №329/27.02.2017 г. по адм. д. №2421/2016 г. на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна да заплати на [фирма], [населено място], разноски за касационната инстанция в размер на 2200/две хиляди и двеста/ лева. Решението е окончателно.