Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от П. Й. С. и от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 73 от 06.04.2016 г., постановено по адм. д. № 359 по описа на Административен съд – С. З (АС – С. З) за 2015 г. С обжалваното съдебно решение ГД „ИН“ е осъдена да заплати на С. обезщетение в размер на 2000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на служители на ГД „ИН“, изразяващо се в неосигуряване в периода 13.06.2011 г. – 01.06.2015 г. на храна, от която да са изключени свинското месо и продукти от свински произход съобразно изискванията на изповядваната от лицето религия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.08.2015 г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 8000,00 лв. и за периода от 21.08.2010 г. до 12.06.2011 г. е отхвърлен.

С касационната жалба на С. съдебното решение, предмет на контрол, се обжалва в частта, с която искът му е отхвърлен за сумата над присъденото обезщетение в размер на 2000,00 лв. до претендирания размер от 8000,00 лв. и за периода от 21.08.2010 г. до 12.06.2011 г. Релевират се всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че присъденият размер на обезщетението е занижен, тъй като не е спазен принципът на справедливост по чл. 52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗЗД ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД) – съдът не е взел предвид дългия период от време и казаното от свидетеля Х., че религията имала голяма стойност за С.. Позовава се на размера на обезщетенията, присъждани от Европейския съд по правата на човека. Неправилни, според този касационен жалбоподател, са и изводите на съда, че за периода 21.08.2010 г. – 12.06.2011...