Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 Кодекса за социално осигуряване/КСО/.
Образувано е по касационна жалба на Р. П. П. от гр. [населено място], чрез процесуален представител адв. М. срещу решение от 16.05.2017 г. по адм. дело № 117/2017 г. на Административен съд - Монтана.
В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се, че делото не е изяснено от фактическа страна и съдът е извършил неправилна преценка на събраните писмени доказателства, иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстнционния съд. Претендират се направените разноски за касационната инстанция.
Ответникът - директорът на ТП на НОИ – гр. М. не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение състав на Административен съд Монтана е отхвърлил като неоснователна жалбата на Р. П. П. срещу Решение № 2153-11-34 от 07.06.2016 г. на Директор ТП на НОИ - Монтана, с което е отхвърлена жалбата й и е потвърдено разпореждане № [ЕГН] от 04.04.16 г. на Ръководителя на "ПО", с което е изменена личната и пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер на 199, 83 лв., считано от 16.09.2015 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила, като е изложил и съображения, обуславящи извод за неговата материална законосъобразност и съответствие с...