Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [област], подадена чрез пълномощник – адв. Й. И. от САК, против решение № 3618 от 27.05.2016 г., постановено по адм. дело № 10095/2015 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ),
По поддържаните оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът иска отмяната му, решаване на спора по същество и присъждане на разноски.
Ответникът – председателят на Патентното ведомство (ПВ), чрез своя процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли присъждането на съдебни разноски.
Ответната страна - [фирма], чрез своя процесуален представител оспорва жалбата, счита оспореното решение за правилно.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспоренияте съдебен акт е правилен и следва да се остави в сила.
Върховният административн съд след като обсъди доводите и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна.
С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на касатора срещу Решение № 164/16.06.2015 г. на председателя на Патентното ведомство на Р. Б, с което на основание чл. 46, ал.5 и чл. 26, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО (ЗАКОН ЗЗД МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ)/ ЗМГО/ по искане на [фирма] е заличена регистрацията на притежаваната от жалбоподателя марка „[наименование]“, триизмерна, рег. № [номер], с притежател [фирма], [населено място], за стоките за които е регистрирана.
За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Въз основа на доказателствата по делото е формиран извод за съответствие на административния акт с материалноправните разпоредби - чл. 26, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Заключението за законосъобразност на заличената регистрация е обосновано с наличието на всички предпоставки за заличаване на по-късната марка, визирани в разпоредбата на чл.26, ал.3,т.1 във вр. чл.12,ал.1,т.2 ЗМГО - двете марки са регистрирани за една и съща стока – лютеница от клас 29 по МКСУ, следователно налице е идентичност на стоките на двете марки. По отношение на фонетичното сходство съдът е приел ниска степен на сходство между двете марки“ [наименование]“ и „[наименование]“
По отношение на визуалното сходство съдът е кредитирал СМЕ, като е приел, че цялостното визуално впечатление, което оставят марките у потребителя е сходно във висока степен. И двете марки изобразяват играещи хоро фигури. Съдът е отбелязал, че само при внимателно заглеждане в етикета на марка рег. № [номер] може да се установи, че нарисуваните фигури не са хванати за ръце, а са отделно близко разположени фигури. Според съда средният потребител при проява на обикновено внимание би възприел фигурите като такива играещи хоро, което възприемане се подсилва и от надписа „[наименование]“върху процесната марка. Смислово двете марки се възприемат от съда като такива със сходен замисъл.
При процесните марки, според АССГ, елементът, който непосредствено се възприема е на облечените в носии фигури, които играят хоро. Именно поради това сходно възприемане на марките съществува вероятност за объркване на потребителите, че продуктите на двама отделни производители произхождат от един такъв или че те са свързани по между си. Въз основа на изложените по-горе съображения съдът е обосновал своя извод за съществуващата вероятност от объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на процесната марка с по-ранната марка.
Така мотивиран АССГ е отхвърли жалбата на [фирма] срещу решението на председателя на Патентното ведомство. Постановеното решение е правилно.
Атакуваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил верен извод за законосъобразност на оспорения административен акт, като мотивите му се възприемат изцяло от касационния състав. Съдът е отговорил на всички доводи и възражения на жалбоподателя, които се възпроизвеждат отново в касационната жалба.
Спорът между страните е очертан от противоречието в позициите им относно елементите от фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО – идентичност или сходство между по-ранните и процесната марка; идентичност или сходство на стоките и услугите на противопоставените марки; вероятност за объркване на потребителите, включваща възможността за свързване с по-ранните марки.
Съответна на закона е преценката на първостепенния съд за кумулативното осъществяване на предпоставките, съставляващи основание за заличаване на регистрацията на марката на жалбоподателя, поради придобиване на правото върху същата в противоречие със забраната по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО.
Преценката за сходството между знаците на марките налага оценка на фонетичното, визуалното и смислово възприемане на марките и следва да се разглежда не само по себе си, а от гледна точка на вероятността за объркване на потребителите. То следва да се преценява при разглеждане на знаците в цялост. Общата преценка за фонетично, визуално и смислово сходство на по-късната и по-ранната марки трябва да се основава на общото впечатление, което те създават, като се отчита и въздействието на техните отличителни елементи, т. е. да се изхожда от предположението, че потребителят възприема марката в нейната цялост, а не разделена на отделни компоненти (Решение С., С-251/95, „Sabel” параграф 23). Вероятността за объркване на потребителите, е прието, че включва възможност за свързване с по-ранна марка и създаването на погрешна представа за производителя или търговеца на стоките и/или услугите, т. е. опасност потребителите да повярват, че стоките и/или услугите са на същите или икономически свързани лица (Решение С., С-39/97, „Саnon", параграф 29). Преценката на вероятността за объркване е обща и се извършва въз основа на всички относими фактори по конкретния случай и по-специално: идентичност или степен на сходство на по-късната и по-ранната марка; степен на отличителност на по-ранната марка, степен на сходство на стоките и/или услугите, релевантен кръг потребители, връзката, която релевантния кръг потребители може да направи между процесната и по-ранната марка и др. (Решение С., С-251/95, „Sabel”, параграф 22). Съгласно практиката на OHIM трябва да се има пред вид, че степента на внимание на средния потребител е склонна да варира в зависимост от въпросната категория стоки или услуги. Колкото по-голяма е степента на внимание, толкова по-малка е степента от объркване. По - високата степен на внимание обикновено се свързва с три вида покупки: скъпи, не толкова чести или рискови покупки. Общо правило, според което средният потребител се счита за по-внимателен, съществува само във връзка с фармацевтичните продукти, продавани с рецепта.
Както правилно е приел и АССГ налице е идентичност на стоките на двете марки, фонетичното сходство между двете марки е в ниска степен, но визуалното и смислово сходство е във висока степен.
Правилно е също така и заключението на съда, че първото впечатление, което се създава от марките е наличието на играещи хоро фигури, както и че само при внимателно заглеждане в етикета на марка рег. № [номер] може да се установи, че нарисуваните фигури не са хванати за ръце, а са отделно близко разположени фигури. Средният потребител при проява на обикновено внимание би възприел фигурите като такива играещи хоро, което възприемане се подсилва и от надписа „[наименование]. Цветовете и на двете марки са сходни, като доминиращи са жълто, червено, бяло. Без значение е обстоятелството, че единият знак е снимка, а другият рисунка на фигури в народни, носии, играещи хоро. Визуално се възприемат и производителите. Както правилно е приел и първоинстанционнният съд търсенето на логото на производителя обаче предполага целенасочено и повишено внимание у потребителя, каквото внимание липсва у потребителя, когато избира този вид стоки. Правилно съдът е приел и че визуално впечатление, което оставят марките у потребителя е сходно във висока степен. Смисловото сходство също е във висока степен. Изразът „[наименование]“ и изразът „[наименование]“, както и фонът на фигурите в народни носии, играещи хоро целят смислово потребителят да свърже продукта с [населено място]. Правилен е и изводът на АССГ, че целта и на двамата производители е да събудят спомените на българските потребители от времето, когато е съществувал консервния завод в [населено място], на чиито етикет е имало танцуващи хоро фигури и да ги накарат да закупят продукта именно заради това.
Заключението на вещото лице е компетентно изготвено и правилно съдът го е кредитирал. В съответствие с доказателствата по делото е изводът на вещото лице за липса на висока степен на отличителност на процесната марка и наличие на висока степен на отличителност на по-ранната марка.
Предназначението на марките е да ориентира потребителите относно дадена стока, нейните качества и производител. Предвид това правилно съдът е приел, че при преценка на идентичността или сходството между двете марки следва да изхожда от гледна точка на интереса на средния потребител за ориентиране при закупуване на стоката. При процесните марки елементът, който непосредствено се възприема е на облечените в носии фигури, които играят хоро. Именно поради това сходно възприемане на марките съществува вероятност за объркване на потребителите, включващо възможност за свързване на процесната марка с по-ранната, Стоката лютеница е такава стока, която се продава във повечето магазини, предлагащи хранителни продукти, като цяло е по – евтин продукт и потребителите не са особено внимателни. Те се ориентират не толкова по името на производителя, което трябва да търсят целенасочено, а по запомнящи се елементи от етикетите на стоката, в случая това ще са танцуващите хора и преобладаващите цветове, а те и при двете марки са сходни. Стоките, обозначени с марката на жалбоподателя и на заинтересованата страна са в една категория, поради което в магазините обикновено се подреждат в една и съща секция. Това означава, че марката има определящо значение при ориентирането и избора на потребителя и при наличието на сходни марки съществува вероятност от объркване при избор на покупка. Предвид изложеното в съответствие с доказателствата по делото е и изводът на АССГ за наличие на сходство между знаците, което създава вероятност от объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на процесната марка с по-ранната марка.
Правилно съдът е приел, че що се отнася до обстоятелството, че и двамата производители имат регистрирани през 1999г. марки с елемент танцуващи хора, то по отношение на тези конкретни марки може да се приложи решение по дело С-482/2009г. По отношение на останалите марки обаче, извън тези, позоваването на това решение е некоректно, тъй като то няма за предмет създаването на серия от марки. Без значение е и обстоятелството, че по-ранната марка на [фирма] е регистрирана единствено благодарение на съгласието, дадено от [фирма]. Тази марка е по-ранна по отношение на процесната марка и при положение, че липсва дадено съгласие от страна на [фирма] за регистрация на по-късната марка на [фирма], то заличаването на процесната марка се явява законосъобразно.
Без значение за законосъобразността на акта е и обстоятелството, че към 2007 година, когато процесната марка е била регистрирана Патентно ведомство служебно е следяло за наличие на предпоставките за регистрация на марката. Обстоятелството, че марката е била регистрирана, не изключва възможността да бъде заличена при наличие на някоя от хипотезите на чл.26 ЗМГО.
Ето защо като е стигнал до извод, че са налице кумулативните предпоставки на чл. 26, ал. 3, т. 1 вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО и като е отхвърлил жалбата на касатора срещу решението на Председателя на Патентното ведомство АССГ е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на АССГ следва да се остави в сила. По разноските:
С оглед изхода на спора в касационната му фаза, съдът дължи произнасяне по своевременно направеното от процесуалния представител на председателя на Патентното ведомство искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Претенцията на страната е допустима и основателна – в съдебно заседание се е явил процесуален представител на ответника, с оглед на което и на основание чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ във вр. с чл.37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) във вр. с чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.144 АПК касаторът дължи заплащане на съдебни разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3618 от 27.05.2016 г., постановено по адм. дело № 10095/2015 г. по описа на Административен съд – София град
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [област] да заплати на Патентно ведомство съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 100/сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.