Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], гр. [населено място] против решение № 113 / 01.08.2016 г. по адм. дело № 97 / 2016 г. на Административен съд – гр. С., в частта му, с която е отхвърлено оспорването срещу писмена покана изх. № 29 – 05 – 27 / 09.03.2016 г. на директора на РЗОК – Сливен досежно сумата от 95,00 лева, представляваща неправомерно получена сума – превишение на броя на назначените СМД и МДД от изпълнителя на медицинската помощ за третото тримесечие на 2015 г. Поддържат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76а от ЗЗО (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Сливен изразява становище за неоснователност на същата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна.

Съгласно чл. 76а ЗЗО в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите.

По делото е установено, че административното...