Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на Л. П. Х. срещу Решение № 5042/14.07.2016 г. по адм. дело № 555/2016 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлен предявеният от лицето иск за обезщетяване на претърпени от него имуществени и неимуществени вреди срещу Комисия за финансов надзор. Твърди се, че решението е необосновано и незаконосъобразно – касационни основания по чл. 209 т.3 от АПК. Съдът неправилно не взел предвид мотивите на отмененото по съответния ред решение на Комисия за ценни книжа и фондови борси. Имало различна правна квалификация на иска в доклада на решаващия съд и в мотивите на решението на същия. Фактическата обстановка не била съобразена с представените по делото доказателства. Първоинстанционният съд не зачел влезли в сила решения на ВАС. Били налице безспорни доказателства, че ответникът по делото е лишил ищеца от способността на брокер с което си действие и причинил вреди в размер на търсената за обезвреда сума. Неправилно първоинстанционният съд приел, че спирането на предварителното изпълнение на Решение № 5-Б/09.02.2000г. е основание за изключване на настъпили правни последици от изпълнението му. Изтъкват се и други доводи в подкрепа на становището. От настоящата инстанция се иска да отмени оспореното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната по касационната жалба страна моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Твърди, че съдът е изследвал относимите към производството обстоятелства, при което е достигнал до обоснован извод за неоснователност на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна и излага доводи по същество.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба на Л. П. Х. срещу Комисия за финансов надзор за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени в резултат на отменено по съдебен ред Решение № 5-Б/09.02.2000 г. на Държавна комисия по ценните книжа имуществени вреди в размер на 117 528,28 лв. – сума представляваща равностойността на неполучено от лицето възнаграждение за периода 02.11.1999 год. до 31.12.2009 год., ведно със законната лихва считано от 01.10.2015 г. до окончателно изплащане на сумата и сума в размер на 10 000 лв. претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
С оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт и двата иска са отхвърлени като неоснователни и Х. е осъден да изплати на ответника сумата 300 лв. направени по делото разноски.
За да постанови решението си съдът е установил, че с Решение № 8036/01.07.2015 г. по адм. дело № 2638 по описа на ВАС за 2000 г. потвърдено с решение № 10098/01.10.2015 г. по адм. дело № 8831 по описа на ВАС за 2015 г. е отменено решение № 5-Б от 09.02.2000 г. на Държавна комисия по ценни книжа, с което Л. Х. е лишен от правоспособност като брокер на ценни книжа на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 и чл. 15, ал. 2 от Наредба за изискванията на които трябва да отговарят физическите лица които непосредствено сключват и изпълняват сделките с ценни книги, и реда за придобиване на правото да упражняват такава дейност. Установено е, че с определение от 22.06.2000 г. първоинстанционният съдебен състав е спрял допуснатото от ДКЦК предварително изпълнение на оспореното пред съда Решение № 5-Б от 09.02.2000 г.
Съдът, постановил оспорения пред настоящата инстанция акт е приел, че не са налице изискуемите от закона предпоставки, които да му дадат възможност да прецени предявения пред него иск като основателен, тъй като от една страна не се установява наличието на причинна връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и претърпени от ищеца вреди, а от друга, че предявения иск касае суми, които лицето не е получило в резултат на прекратяване на трудовите му правоотношения с [фирма] в резултат на уволнение, а не от лишаването му от правото да извършва действия свързани с качеството му на брокер на ценни книжа.
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо правен интерес от оспорване на съдебното решение и в описаните в АПК срокове, поради което е процесуално допустима.
По същество е неоснователна по следните съображения:
Исковата претенция на Х. е насочена срещу Комисия за финансов надзор, като в молбата си същият изрично и безусловно е претендирал вреди настъпили в резултат на отмененото по съдебен ред Решение № 5-Б/09.02.2000 г. на ДКЦК, с което е бил лишен окончателно от правоспособност като брокер на ценни книжа. С този акт лицето е задължено да върне в ДКЦК сертификат за правоспособност като брокер на ценни книжа № 66-Б/29.09.1998 г., издаден от Комисия по ценните книжа и стоковите борси /КЦКСБ/ в тридневен срок от получаване на решението. Административният орган е допуснал предварителното му изпълнение. С определение от 22.06.2000 г. по адм. д. № 2638/2000 година по описа на ВАС, съдът е отменил допуснатото от административния орган предварително изпълнение. С решение № 8036/01.07.2015 г. по същото административно дело, потвърдено с решение №10098 от 01.10.2015 год. на петчленен състав на ВАС по адм. дело № 8831/2015 г. актът на ДКЦК с № 5-Б/09.02.2000 г. е отменен.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е ценил относимите към производството обстоятелства, свързани с момента на издаване на решението на ДКЦК и действията, свързани с прекратяване на трудовото правоотношения на Л. Х. с [фирма]. От събраните по делото доказателства не се установява между претендираните вреди и отменения акт на ДКЦК да е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка. По делото не се спори, че допуснатото от административния орган предварително изпълнение на оспорения пред съда акт е спряно, т. е. същото не е породило търсеното правно действие. През целия период до отмяна на акта са липсвали каквито и да е пречки за упражняване от страна на Х. на права свързани с качеството му на брокер на ценни книжа. Дали лицето е предприело адекватни действия, свързани с осигуряване на възможността за надлежно и ефективно упражняване на това право е обстоятелство, за което не може и не следва да носи отговорност органа, издал отмененото на по-късен етап от съда решение. В този смисъл изводите на първоинстанционния съд са напълно законосъобразни и обосновани.
След като липсват данни за настъпили в резултат на неподлежащия на предварително изпълнение незаконосъобразен административен акт вреди, то не са налице основания за търсене на обезщетение в резултат на същия. Разсъжденията на съда свързани с естеството на търсените за обезщетяване вреди настоящия състав също споделя изцяло. Липсват доказателства, че разликата във възнагражденията, които Х. е получавал след издаване на оспорения пред съда акт до неговата отмяна, са в резултат на липсата на компетентност на брокер на ценни книжа. Правилно е преценено, че по производството, свързано с прекратяване на трудовите му правоотношения с [фирма] към момента на произнасянето е образувано отделно дело, което няма отношение към воденото пред АССГ производство за присъждане на обезщетения в резултат на незаконосъобразен административен акт по реда на чл. 203 и следващите от АПК с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗДОВ. В хода на цялото производство не са изтъкнати доводи за настъпило увреждане в резултат на незаконосъобразно действие на административния орган, в случая ДКЦК /КФН/. Не са налице и доказателства за претърпени от Х. неимуществени вреди във връзка с решението на комисията. Разпитания в хода на съдебно производство пред първоинстанционния съд свидетел е изнесъл данни за настъпил за ищеца психологически дискомфорт в резултат на уволнението му от [фирма]. Свидетелят К. не е могъл да каже кога е отнет лиценза на ищеца, тъй като според него това е станало когато той е бил на работа в чужбина, поради което и не може да даде каквито за състоянието на Х. по повод на това отнемане. Свидетелят е твърдял, че на ищеца му е било тежко защото не може да започне работа като брокер на ценни книжа, като не е изяснено от къде е изградено това негово впечатление след като не е бил в чужбина и не твърди за наличието на контакт с Х. през този период.
Както по – горе беше описано, предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Трайна и непротиворечива е практиката на съдилищата, облягаща се на извода, че отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.Пно-следствената връзка, довела до настъпването на твърдяната вреда е основен елемент от фактическия състав на отговорността и като всички останали елементи, подлежи на доказване. В настоящия случай ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал наличието на такава. Правният извод на съда, че ищецът не е установил, че заявените с предявения иск имуществени и неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от отмененото Решение № 5-Б от 09.02.2000 година на ДКЦК, е в съответствие със закона. Настоящият състав изцяло споделя извода на първостепенния съд, че неимуществените вреди не са произтекли директно от издадения административен акт, а евентуално от прекратяване на правоотношенията на Х. с [фирма], довели до намаляване на възнаграждението за полагания от него труд. Правилно съдът е счел, че констатациите на изготвената в хода на съдебното дирене съдебно - счетоводна експертиза не обуславят различен от така формулирания извод.
В подкрепа на горното е и обстоятелството, че при издаване на Заповед № 880 от 01.11.1999 година за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение на Х., като основание не е посочено липсата или отнемането на лиценза му като брокер на ценни книжа.
При липсата на един от изискуемите по закон елементи за квалифициране като основателни на предявените от лицето срещу административния орган искове за присъждане на обезщетение, настъпило в резултат на незаконосъобразен административен акт, първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е отхвърлил претенциите за репариране на имуществени и неимуществени вреди изцяло.
В хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на първоинстанционния акт на това основание, поради което и същия следва да бъде изцяло потвърден.
Юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде присъждано, тъй като такова по силата на ЗОДОВ не се дължи.
Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 5042/14.07.2016 г. по адм. дело № 555/2016 г. на Административен съд – София град. Решението е окончателно.