Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Район „Младост“, О. В срещу Решение № 1729 от 01.08.2016 г., постановено по адм. д. № 1535 по описа на Административен съд – Варна (АС - Варна) за 2016 г. С него е отменена като незаконосъобразна Заповед № 139 от 11.05.2016 г., издадена от касационния жалбоподател, с която се прекратяват наемните отношения между район „Младост“, О. В като наемодател и В. Г. Д., и нейните две деца – Т. Д. Ч. и М. Д. Ч., като наематели на общинско жилище, находящо се на адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] считано от 07.06.2016 г., поради изтичане срока на договора. Наред с това, О. В е осъдена да заплати на В. Д. сума в размер на 490,00 лв. за сторените по делото разноски.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение предмет на контрол е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно е прието от първоинстанционния съд, че при издаването на заповедта кметът е следвало да изложи мотиви относно наличието или липсата на обстоятелствата, предвидени в чл. 4 от Наредбата на Общинския съвет Варна за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища (НУРУЖНГНПОЖ, Наредба/та). Доколкото се касае за правна възможност, кметът на общината е този, който преценява дали да продължи срока на наемния договор. Поддържа становище, че при неговото несъгласие за продължаване на този срок, фактът, че наемателят отговаря на условията по чл. 4 НУРУЖНГНПОЖ е без значение. Оспорва също така, направените от съда изводи за издаването на спорната заповед в нарушение на разпоредбата на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата...