Производството е по реда на Глава десета, Раздел III от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба, подадена от Д. М. Д., с която е оспорена разпоредбата на чл.27, ал.3 от Правилник за прилагане на ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ), приет от Министерския съвет с ПМС №343 от 17.12.2004г., обнародван в Държавен вестник бр.115 от 30.12.2004г., в сила от 01.01.2005г. Оспорената разпоредба е приета с ПМС № 153 от 26.06.2006г. за изменение и допълнение на Правилник за прилагане на ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) и е обнародвана в Държавен вестник бр. 54 от 04.07.2006г. С жалбата са релевирани доводи за противоречие на оспорената разпоредба със ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ), ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) и Конвенцията за правата на хората с увреждания, без да са посочени конкретни разпоредби, на които противоречи оспорения текст. Излагат се доводи за противоречие на оспорения текст с целта на ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ). Жалбоподателят заявява искане за отмяна на оспорения текст.
Ответникът – Министерски съвет, представляван в производството от юрк.Г., изразява становище за неоснователност на оспорването, поради което заявява искане жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена.
Заинтересованата страна – министъра на труда и социалната политика, представляван в производството от юрк.Т., излага доводи за неоснователност на оспорването.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, поради което предлага жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена.
Върховният административен съд, в този състав на четвърто отделение, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: По допустимостта на оспорването:
Съгласно чл.132, ал.2, т.1 от АПК, на Върховният административен съд са подсъдни оспорвания срещу подзаконови нормативни актове, освен тези на общинските съвети. Тези административни актове имат нормативен характер - съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Съгласно чл.187, ал.1 АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето, а разпоредбата на чл.186 АПК предоставя правото на оспорване на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от акта или за които той поражда задължения. Правният интерес на оспорващата страна е обоснован с факта, че той е лице с трайно намалена работоспособност, което по легалната дефиниция на §1, т.2 от ДР на ЗИХУ е човек с трайно увреждане и в това качество е адресат на оспорената разпоредба, поради което е налице пряк и непосредствен правен интерес от оспорването. По същество на спора.
Правилник за прилагане на ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) е приет от Министерския съвет с ПМС №343 от 17.12.2004г. на основание законова делегация, предвидена в чл.9, ал.6, чл.13, ал.5, чл.25, ал.6, чл.26, т.1, чл.28, ал.2, чл.29, ал.2, чл.31, чл.42, ал.12 /нова ал.13/, чл.44, ал.4 и чл.52 от ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ). Оспорената разпоредба на чл.27, ал.3 от ППЗИХУ е приета от Министерския съвет с ПМС № 153 от 26.06.2006г. за изменение и допълнение на Правилник за прилагане на ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ).
Законът за интеграция на хората с увреждания е приет от ХХХІХ Народно събрание на 2 септември 2004 г. и е в сила от 1 януари 2005 г. С него са уредени обществените отношения свързани с интеграцията на хората с увреждания. Целите които се преследват със закона е създаването на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания, социална интеграция на същите и упражняване на правата им, подкрепа на хората с увреждания и техните семейства и интегриране на хората с увреждания в работна среда. Интеграцията на хората с увреждания според разпоредбата на чл. 4 от закона се осъществява чрез медицинска и социална рехабилитация, образование и професионално обучение, трудова заетост и професионално обучение, достъпна жизнена и архитектурна среда, социални услуги, социално-икономическа защита и достъпна информация.
С разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗИХУ, е регламентирано правото на хората с трайни увреждания на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането. Съгласно разпоредбата на ал. 2 на същият текст добавката е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за транспортни услуги, информационни и телекомуникационни услуги, обучение, балнеолечение и рехабилитационни услуги, достъпна информация, наем на общинско жилище и диетично хранене и лекарствени продукти. Общият размер на месечната добавка е сбор от средствата определени за изчерпателно изброените в алинея втора разходи. С разпоредбата на чл.42, ал.13 от ЗИХУ изрично е предвидено, че определянето на размера, условията и реда за отпускане, прекратяване и възобновяване на месечните добавки за социална интеграция на хората с трайни увреждания се урежда с Правилник за прилагане на ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ). В изпълнение на тази изрична законова делегация е приет Правилник за прилагане на ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) и в частност разпоредбите на Глава пета – Социално-икономическа защита, Раздел I – Месечна добавка за социална интеграция.
Нормативния акт е приет при спазване на процедурните правила, предвидени в ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), в приложимата редакция преди изменението на закона, обнародвано в Държавен вестник бр. 46 от 12.06.2007г. Нормативният акт е приет при спазване на изискванията, предвидени в Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация. Проектът е внесен в Министерския съвет, ведно с доклад от министъра на труда и социалната политика, одобрена финансово обосновка, съгласувателни становища и справка за отразяването им, съобщение до средствата за масово осведомяване. Представен е и протокол от заседание на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, на което е обсъден и приет проекта на нормативния акт.
С оглед представените доказателства, настоящият състав счете, че нормативния акт, с който е изменен и допълнен Правилник за прилагане на ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) е издаден при предвидена законова делегация и при спазване на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл.1 от ЗИХУ, законът урежда обществените отношения, свързани с интеграцията на хората с увреждания и има за цел създаване на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания, социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им, подкрепа на хората с увреждания и техните семейства и интегриране на хората с увреждания в работна среда – чл.2 от ЗИХУ. С оглед нормативно определените цели на закона, в чл.42 от ЗИХУ е уредено правото на хората с трайни увреждания на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждане. Съгласно законовата регламентация добавката е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи, в това число и за обучение – чл.42, ал.2, т.3 от ЗИХУ. С оглед изрично регламентираната законова делегация определянето на размера, условията и реда за отпускане, прекратяване и възобновяване на интеграционната добавка за обучение е уреден в чл.27 от ППЗИХУ.
Съгласно чл.27, ал.1 от ППЗИХУ месечна добавка за обучение в размер 20 на сто от гарантирания минимален доход се предоставя на лица с трайно намалена работоспособност или с определени вид и степен на увреждане, които имат потребност от придобиване на допълнителни знания и умения, чрез различни форми на обучение извън заложените в системата на общообразователната подготовка. С този нормативен текст са определени размера, реда и условията за отпускане на интеграционната добавка, при съобразяване на изключващите хипотези на чл.27, ал.2 от ППЗИХУ. С оглед законовата норма на чл.42, ал.2 от ЗИХУ, с интеграционната добавка се осигурява подкрепа на лицето с увреждане като се допълват собствените му доходи и се покриват допълнителни разходи за обучение. С оспорената разпоредба на чл.27, ал.3 от ППЗИХУ е регламентирано изискване, относимо към реда за изплащане на интеграционната добавка. Това изискване не е ограничаващо, като се твърди от оспорващата страна, а е съобразено със законовото изискване паричните средства отпускани като интеграционна добавка да покриват допълнителни разходи, които лицето с трайно увреждане е направило във връзка с участие в обучителни курсове срещу заплащане. Обвързването на изплащането на интеграционната добавка с изискване за представяне на документ, който да удостоверява продължителността на обучението гарантира от друга страна, че с този документ ще се удостовери и факта, че формата на обучение не попада в изключващите хипотези на чл.27, ал.2 от ППЗИХУ и е извън заложените в системата на общообразователната подготовка.
С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че оспорената разпоредба не противоречи на норми от по-висок порядък, регламентиращи условията за отпускане на интеграционна добавка за обучение на хора с трайни увреждания.
Неоснователен е и доводът за противоречие на оспорената разпоредба с целта на закона. Целите на ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) са тези изрично регламентирани с разпоредбата на чл.2. Предоставянето на интеграционна добавка на хора с трайни увреждания, които доказват реална и обективна необходимост от тези средства не противоречи на целите на закона. Напротив, именно с въведения механизъм за удостоверяване на правнорелевантен факт се гарантира ефективното разходване на финансовия ресурс и справедливото му разпределение с предоставяне на интеграционната добавка на лица с трайни увреждания, които са направили допълнителни разходи за обучение. Смисълът, вложен от законодателя в интеграционните добавки, е не чрез тях да се осигурява издръжка на правоимащите лица, а с прилагане на диференциран механизъм да се предоставят допълнителни финансови средства, необходими за интеграцията на лицата с трайни увреждания.
Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че жалбата на Д. М. Д. срещу Правилник за прилагане на ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ), в частта за отмяна на чл.27, ал.3, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от изложеното и на основание чл. 193, ал.1, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д. М. Д. на разпоредбата на чл.27, ал.3 от Правилник за прилагане на ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ).
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.